Мечове и черна магия [bg]

— Да — каза Влана, — и се пльосва по лице точно когато се изравни с тях.

— Пфу! — отвърна Мишелова и отмятайки назад глава, величествено закрачи към нея по въображаема права линия. При което веднага се препъна в собствения си крак, политна напред, внезапно направи невероятно салто, без да докосва пода, и се приземи изправен, при това доста меко — пръстите, глезените и коленете му се огънаха точно в правилния момент, за да поемат удара — пред момичетата. Подът почти не протестира.

— Виждате ли? — каза той, като се изпъна, и неочаквано се люшна назад. Препъна се във възглавничката, върху която лежаха наметалото и мечът му, но с рязко извиване и накланяне успя да се задържи прав и се зае бързо да се екипира.

Фафрд се възползва от това отвличащо вниманието представление, за да напълни още веднъж тихо и бързо двете канчета. Влана обаче забеляза и го дари с такъв поглед, че той остави канчетата и отворената делва толкова пъргаво, че робата му се развя, после отстъпи от масата с питиетата, свивайки рамене в жест на примирение, и кимна с гримаса към Влана.

Мишелова метна торбата си на рамо и отвори вратата. С небрежно махване към момичетата, но без да изрече и дума, Фафрд излезе на малката площадка пред входа. Нощният смог бе станал толкова плътен, че той почти се изгуби от поглед. Мишелова махна на Ивриан и извика тихо „Чао, Мишленце“, след това последва Фафрд.

— Късметът да е с вас — извика Влана от все сърце.

— Внимавай, Мишоче — въздъхна Ивриан.

Мишелова, чиято тънка фигура се открояваше на фона на едрия силует на Фафрд, тихо затвори вратата.

Момичетата машинално обвиха ръце една около друга и зачакаха неизбежното скърцане и стенание на стълбите. То се бавеше и бавеше. Нощният смог, който бе проникнал в стаята, се разсея, а тишината оставаше ненарушена.

— Какво правят там отвън? — прошепна Ивриан. — Тактиката ли обсъждат?

Влана намръщена поклати нетърпеливо глава, след това се измъкна от обятията на другото момиче и се приближи на пръсти до вратата, отвори я и пристъпи по няколко стъпала, които простенаха жално, после се върна, затваряйки вратата след себе си.

— Няма ги — каза тя учудено, с разширени очи и леко разперени ръце.

— Страхувам се! — прошепна Ивриан и изтича през стаята да прегърне по-високото момиче.

Влана я притисна здраво, после освободи ръката си, за да залости трите тежки резета на вратата.

В Уличката на Костите Мишелова прибра в торбата си въжето с навързани възли, по което се бяха спуснали от куката за лампа. Той предложи: