Съветът на злото [bg]

Без да се замисля, той полетя във въздуха над сондата и я хвана под себе си над магмената река. Благодарение на изключителната си сила не изпусна машината, но тя не беше достатъчна, за да я повдигне.

Беше в безизходица.

Ако пуснеше ядрената сонда в магмата, тя нямаше да се стопи — щеше да продължи пътя си надолу, но Джейк нямаше да може да я последва. В същото време обаче не му достигаше сила да я изтегли нагоре.

Джейк погледна брояча и потисна пристъпа на паника. Промуши ръка под главата и щом пусна другата си ръка, тежестта на цялото устройство го повлече към сигурна смърт.

Джейк извади ноктите си и замахна яростно към металната скоба, която държеше главата. Разлетяха се искри и Джейк се почувства, сякаш бяха изтръгнали ноктите от пръстите му. Погледна надолу и откри, че все пак е успял да отчупи парче метал. Сондата се снижи, върхът й докосваше повърхността на магмата.

Очите на Джейк смъдяха от горещината и от дима. Замахна отново и една от скобите се счупи. Сондата се спусна още по-надолу и към него се понесоха пръски разтопена скала. Една капчица се лепна на подметката на ботуша му и гумата се стопи със съскане.

Джейк вече бе само на половин метър над магмата. С всички сили замахна към оставащата скоба. Ноктите му разкъсаха метала и сондата падна в огнената течност с плясък.

Вече с по-малко тегло Джейк се изстреля нагоре като тапа, стискайки бойната глава под мишница. Стените на тесния тунел профучаха покрай ушите му. В дупката на пода на хангара над него вече се процеждаше лава.

Без да спира Джейк прелетя през нея и се стрелна към отвора в тавана.

Тъкмо изскочи над земята и вулканът изригна отново. Част от стената на кратера се килна и лавата бликна към входа на базата и към джунглата. По целия остров избухнаха пожари, но Джейк нямаше време да се наслаждава на този феномен.

На километър и половина над острова той застина във въздуха. В ръката си държеше ядрена бойна глава, на чийто брояч оставаха не повече от петнайсет секунди, а не знаеше как да го спре.

Джейк нямаше нищо за губене. Не бе достатъчно бърз, че да се измъкне от експлозията. Напрегна волята си и през тялото и ръцете му пробяга радиоактивна вълна. Ръцете му засияха с неземна зелена светлина. Обшивката на бойната глава се стопи при допира на радиоактивните му ръце. Вулканът избълва поредна струя лава в небето и тя плисна недалеч от Джейк.

Той усети вибрациите на бойната глава, когато електронният ключ активира синтеза. Натисна главата по-силно и бръкна дълбоко в нея с пръсти. После изсумтя, напъна всеки мускул в тялото си…

И я разполови.

Сложните компоненти и радиоактивните частици, които почти бяха слепнали от мощния му радиоактивен натиск, се пръснаха във всички посоки и паднаха обезвредени в океана.