Скандална история на Римските императори [bg]

По това време на сцената се появява Попея. Тя била богато момиче от Помпей, където семейството й притежавало пет къщи и спонсорирало игрите. Баща й бил приятел на Сеян — изпадналия в немилост втори след Тиберий — и тя приела името на дядо си, консул и губернатор на балканската провинция Мизия в продължение на двадесет и четири години. Била прекрасна, амбициозна, омагьосваща и невинно цвете в сравнение с Месалина или Агрипина. Нерон се влюбил в нея и я обичал до смърт — до нейната смърт. Тя станала негова любовница още докато бил женен за Октавия; Нерон се страхувал да се разведе заради популярността на съпругата си. Октавия била благородна и безукорна дама, но Нерон я обвинил в прелюбодеяние (което прислужницата й отричала дори по време на изтезанията). Била откарана на един остров и вените на китките й били прерязани, за да се симулира самоубийство. Обвинението, че Октавия се опитала да прелъсти Аницет и да овладее флота, не убедило никого и само увеличило отвращението към убиеца й. Смъртта на Октавия предизвикала същата реакция у плебса, каквато била реакцията при смъртта на Шарлот, дъщерята на Джордж IV, който също бил смятан за убиец. И двамата монарси според поданиците им били способни на всякакви жестокости заради завистта си.

Един от приятелите на Нерон бил Отон, млад мъж с доста странна външност — с криви крака, дюстабан, преждевременно оплешивял и се носели слухове, че бръсне тялото си54. Той несъмнено развил качества, превъзмогващи тези недъзи, тъй като в един момент станал император, но засега бил просто достатъчно добър приятел на Нерон, за да се подчини и да се ожени са любимата му и да я държи на сигурно място в дома си, докато настъпи удобен момент. Поне такъв бил планът. Според Светоний Отон също се влюбил в прелестната Попея и когато хората на императора дошли за нея, той залостил вратата и отказал да я предаде. Наложило се самият Нерон да отиде пред дома на Отон и да направи сцена за радост на минувачите, като ту го умолявал да му я даде, ту го заплашвал с наказание, ако не го стори. Наказанието за двадесет и шест годишния квестор било губернаторство в Лузитания (Португалия), където той се посветил на култа към Изида и управлявал забележително добре.