Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Дъщерята на жрицата [bg]
Дъщерята на жрицата [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Дъщерята на жрицата [bg]

Электронная книга - «Дъщерята на жрицата [bg]». Краткое содержание книги:

Дина е наследила от майка си - Жрицата на срама, дарбата, когато погледне някого в очите, да проникне в най-съкровените му тайни, да разбули неговите скрити помисли, недостойни постъпки и грехове и да го накара да изпита срам за извършенит ... Сюжетът: Дина е наследила от майка си - Жрицата на срама, дарбата, когато погледне някого в очите, да проникне в най-съкровените му тайни, да разбули неговите скрити помисли, недостойни постъпки и грехове и да го накара да изпита срам за извършените злодеяния. За Дина обаче тази сила не е дарба, а проклятие, което я обрича на изолация, враждебност и омраза. Когато майка й е повикана в крепостта Дунарк, за да разкрие убиеца на владетеля, бременната му снаха и четиригодишния му внук, всичко се променя. Дина е изправена пред избор: да се скрие, като се примири и загърби истината, или да приеме дарбата си и да се опълчи на Ордена на дракона, чийто граф е готов да хвърли майка й на жестоките кръвожадни дракони от замъка. Решението й я въвлича във върволица от напрегнати и спиращи дъха събития. За авторката: Лине Кобербьол е автор на серията книги по популярния сериал W.i.t.c.h. (Уич), носителка е на много награди, романите й вече са преведени в десетки страни. Лине Кoбербьол е родена през 1960 година в Копенхаген. Тя започва своята писателска кариера още на петнайсетгодишна възраст, когато издава първите две книги от поредицата за Тина, влюбеното в конете момиче. Днес, 25 години по-късно, всичките четири книги от поредицата са продадени в над сто хиляди екземпляра в Дания, Норвегия и Швеция. На 28 години Лине публикува първия си роман, предназначен за възрастни. Писателката превръща популярния анимационен сериал Уич (W.i.t.c.h.), който в момента върви по Би Ти Ви, в романи, които си спечелват милиони читатели по света. Но връх в творчеството й е серията от 4 романа за Жрицата на Срама. Всяка от книгите е сюжетно самостоятелна. Главна героиня в първата е Дина, дъщерята на Жрицата. Книгата е умела плетеница от приключения, фантастични елементи и мистика. В основата на сюжета лежи неразкрито кърваво престъпление, което повлича след себе си върволица от напрегнати и спиращи дъха събития. Министърът на културата на Дания определя Дъщерята на Жрицата като една от най-успешните книги в страната, а членовете на особено престижния Клуб за детска литература я посочват за свой фаворит. Книгата е издадена в редица страни, сред които са Англия, Швеция, Турция, Япония, Холандия, Франция и Германия. Историята на Жрицата продължава в следващите три книги - Знакът на Жрицата, Дарът на змията и Войната на жриците. Критиците по света не пропуснаха да сравнят поредицата на Лине Кобербьол с тази за Хари Потър. Но романната серия на датската писателка е напълно оригинална и като сюжет е съвършено различна. В романите за Хари Потър има магии и тяхното усвояване от надарени деца в затворения свят на училището Хогуорт. В книгите на Лине Кобербьол има мистика и приключения в мрачни дворци и средновековни градове, битки с дракони и преследвания. Общото с романите за Хари Потър е може би повече в харизматичността на героите, които са запомнящи се и дълго остават в мислите ти.
1 ... 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66
Перейти на страницу:

Мама не попита нищо повече. Тя накъса долната част на полата си на ленти и направи нова, макар и не съвсем стерилна превръзка на ръката ми. Пуловерът ми изглеждаше отвратително, но нямаше какво друго да облека. А треперех като кутре.

— Мислех, че ръката й е по-добре — каза Нико притеснено.

— Беше по-добре — промърморих аз гневно. — Преди всички да започнат да я дърпат.

— Опитай се да поспиш, ако можеш — каза мама, като ме държеше за ръка, както когато бях на седем години и страдах от ужасен коклюш. И аз заспах.

Когато се събудих, вечерницата грееше високо над тръстиката, а небето беше тъмносиньо и нежно като кадифе. Мама не беше до мен, но от едната ми страна седеше Роза, а от другата — Нико.

— Дойде ли лодката? — попитах аз.

— Не, но май вече я виждат — отговори ми Нико. Роза клюмаше с глава и май беше задрямала.

За кратко помълчахме. Аз погледнах Нико, който седеше и се взираше във Вечерницата, сякаш се надяваше тя да му разкаже нещо.

— Нико?

— Аха?

— Тогава… в двора на Оръжейната, когато удари Дракан…

— Да — каза той сухо. — Не съм забравил.

— Ти го удари с плоската страна на меча.

— Да.

— Можеше да използваш острието. Можеше да го убиеш.

Той нищо не каза.

— Нико, след всичко, което той ти причини… Защо не го направи? Защо не го довърши?

Той въздъхна дълбоко и ми хвърли бърз поглед.

— Не знам — промърмори приятелят ми. — Просто не можах.

Ние мълчахме и заедно гледахме Вечерницата. Ръката дяволски ме болеше, но главата ми леко се проясни, след като бях поспала малко. Тогава тръстиката зашумоля и от нея се показаха мама и Вдовицата.

— Лодката е тук — каза Вдовицата. — Ще тръгваме.

Нико ми помогна да се изправя. Все още не ходех много уверено. След малко забелязах, че Роза продължава да седи.

— Хайде — подканих я аз.

Тя поклати глава.

— Не. По-добре да се сбогуваме сега.

— Какво искаш да кажеш? Къде ще отидеш тогава?

— Вкъщи.

— Вкъщи?

— В Скиденстад. При мама.

Направи ми впечатление, че въпреки всичко не спомена Аун.

— Да не си полудяла! — изрепчих й се аз. — Да не мислиш, че можеш да се върнеш, сякаш нищо не се е случило? Ти заби нож в крака на Дракан, Роза!

Тя ме погледна, а в очите й блестяха сълзи. Но не плачеше, не искаше да плаче.

— А ти къде си мислиш, че мога да отида? — тонът й беше груб и враждебен, но знаех, че в душата си не питае лоши чувства към мен.

— Ще дойдеш с нас, разбира се. Нали, мамо?

Мама кимна.

— Роза е добре дошла. Може да напишем писмо на майка ти, за да знае къде си. Но Дина е права. Не можеш да се върнеш в Дунарк.

Устните на Роза трепереха.

— Наистина ли?

— Разбира се!

— Но…

— Какво но?

Тя късаше едно листо тръстика с резки нервни движения.

— Само дето… не знам… не познавам…

Тя млъкна и отново заговори с войнствения тон, който вече добре познавах.

— Лесно ти е на теб да си храбра. Имаш майка си, семейството си и Нико… а аз си нямам никого. И… никога не съм напускала Дунарк преди.

— Имаш мен — казах аз с известно огорчение.

— И мен — добави Нико. — Даже отчасти съм ти длъжник. Ти може да си забравила, но аз не съм.

Роза продължаваше да къса листото тръстика на все по-малки парченца. Искаше ми се да хвана ръцете й, които късаха и дърпаха, и да я накарам да спре, но не посмях. Понякога човек трябваше да внимава с Роза. Тя беше силна, но и чувствителна. Нека само някой посмееше да й съчувства. Тя не би го позволила.

Накрая ръцете й се успокоиха и последните остатъци от тръстиката се понесоха надолу и се приземиха в калта.

— Погледни ме.

Каза го толкова тихо и неочаквано, че в началото си помислих, че не съм чула правилно.

— Какво каза?

Роза се изправи.

— Погледни ме — повтори тя малко по-високо. — Погледни ме, за да съм сигурна, че ще се осмеля.

Има моменти, когато човек се чувства по начин, който не може да бъде описан с думи. Така беше с мен сега. Нищо не казах. Просто погледнах приятелката си в очите и не сведох поглед, докато тя не видя, че знам, че е силно и храбро момиче, което нищо не може да го уплаши.

1 ... 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)