Пръстът, който те сочи [bg]

— Но го смятате за възможност?

— Не го изключвам. Може ли да попитам защо никой от двама ви не спомена, че в онази вечер е била видяна да влиза в стаята на доктор Гроув?

— Не е моя работа да разпространявам слухове — ядоса се Лоуър. — Нито е ваша да ги повтаряте.

— Не става дума за слух — заяви съдията. — Каза ми го ректорът Удуърд и доведе тук господин Кен да повтори обвинението си.

— Кен? — намесих се. — А вие убеден ли сте, че той казва истината?

— Нямам причини да се съмнявам. Наясно съм, че са имали спорове с доктор Гроув, но не мога да повярвам, че би излъгал за нещо толкова важно.

— А момичето какво каза?

— Отрече, естествено. Но в същото време не желае да отговори къде е била.

Припомних си, че тя и на мен не искаше да каже и за пръв път сърцето ми се изпълни с мрачни предчувствия. В края на краищата, нормално би било да се признае и тежко морално прегрешение, ако то би оборило тъй ужасни подозрения. Какво тогава беше правила, ако се приемеше, че не се опитва да прикрие вината си с лъжа?

— Тоест, имаме нейната дума срещу тази на Кен — обобщи Лоуър.

— Неговата дума, то се знае, е с повече тежест — изтъкна съдията. — От слуховете, които чувам, тя е имала причина, макар и твърде извратена, за подобна постъпка. Както разбрах, лекувате майка ѝ, господин Кола?

Кимнах.

— Съветвам ви да прекратите незабавно. Стойте възможно по-далече от нея.

— Вече я приемате за виновна — промълвих, разтревожен от такъв обрат на разговора.

— Вярвам, че разполагам с основания за възбуждане на дело. Установяването на вина, доволен съм да кажа, не влиза в моите задължения.

— Но майката се нуждае от лекарска помощ — възразих аз, без да добавям, че резултатите от опита ми изискват постоянно наблюдение.

— Вероятно друг лекар би могъл да се погрижи за нея. Не мога да ви забраня, но ви моля да помислите колко е деликатно положението. Ако се срещнете с момичето, няма как да не се поведе разговор за доктор Гроув. В случай че е виновна, непременно ще иска да узнае как върви разследването и дали вие подозирате какво се е случило. И тогава ще ви се наложи или да излъжете, което е унизително, или да ѝ съобщите сведения, които ще я подтикнат да избяга.

То се знае, нямаше как да отрека логиката на такова предупреждение.

— Но ако престана да посещавам майката, това също може да събуди подозренията на дъщерята.

— В такъв случай — весело заяви Лоуър — трябва да заминете с мен. По този начин ще сте далеч и момичето нищо няма да заподозре.

— При условие, че се върнете. Господин Лоуър, ще гарантирате ли за приятеля си? Ще осигурите ли завръщането му в Оксфорд?

Лоуър прие на драго сърце и преди да напуснем дома на сър Джон, двамата се договориха за всичко, без нито веднъж да ме попитат за мнението ми. Още на следващия ден ми предстоеше да замина с Лоуър, който обеща, че ще убеди Лок да навестява пациентката ми и да записва всички изменения в състоянието ѝ. По този начин се налагаше да осведомим Лок за направеното от нас, а това ме притесни. Ала нямах избор.