Истинската история за носа на Пинокио [bg]

Последното входящо повикване за деня беше от адвокатската фирма „Ериксон и Партньори“, а часът според оператора беше три и двайсет минути следобед. Разговорът е продължил девет минути и по всичко личеше, че не му се е обадил отново Даниелсон, тъй като повикването от неговия мобилен телефон, приключил половин час по-рано, е бил изпратен от телемачта в близост до вилата на Даниелсон на остров Родмансьо, до Нортелйе, докато кантората на адвокатската фирма е в Йостермалм, в Стокхолм.

„Говорил е с някого друг от службата“, помисли си Надя и вече имаше ясно предположение кой може да е бил той. Три минути след този разговор Тумас Ериксон прави първото изходящо повикване от мобилния си телефон. То е към друг мобилен телефон, принадлежащ на млада жена, която работи като секретарка с юридическо образование в адвокатската фирма, и ако се съди по позицията на приемащия мобилен телефон, най-вероятно тя първо му е позвънила от кантората. И три минути по-късно той ѝ е позвънил на мобилния. „Вероятно по простата причина, че те са интимни“, предположи Надя, която беше добре запозната с точно определения модел, по който обикновено протичаха такива разговори.

Исабела Нурен, на двайсет и четири години, служител на адвокатската фирма от три години, установи Надя, докато набираше телефонния ѝ номер на компютъра си и незабавно намери разпита, който колегата Юхан Ек и беше провел късно следобед в понеделник, само преди едно денонощие. Според самата Нурен последният ѝ разговор с Ериксон трябва да е бил около обяд в петъка преди убийството. Тогава той надникнал в стаята ѝ и я помолил да извади една подложка на процес в апелативния съд, който щял да започне следващата седмица. Съвсем рутинна процедура, нищо специално, и според Нурен краткият им разговор завършил с това, че си пожелали приятни почивни дни.

„Не е станало така обаче“, реши Надя и добави още един ред в списъка си с информация, която изискваше допълнително проверяване.

Оставаше последният разговор. Този към „SOS Тревога“ в десет и двайсет вечерта, при който позвънилият така и не казал дума, преди разговорът да бъде приключен. Тогава е умрял. Той става от леглото непосредствено преди девет и половина сутринта и бива убит дванайсет часа по-късно. Следващото, което оставаше да се разбере, беше какво е правил между единайсет без двайсет предобед, когато е пуснал вътре кучето си, и дванайсет и тринайсет минути, когато е приел първото входящо повикване.

„Първо е нахранил кучето. После вероятно си е взел вана“, помисли си тя, понеже предполагаше, че той е от онзи тип хора, които предпочитат ваната пред душа, най-вече в неделя сутрин, когато е можел да разполага с времето си, и тъкмо това е сторил. Точно половин час във ваната, не повече, защото е пуснал компютъра си и се е вписал в него в единайсет и петнайсет и изглежда е прекарал пред него, общо взето, цялата останала част от деня до девет вечерта, когато е пуснал вътре гостите си.