Смъртоносни xopa [bg]

В Малката Италия не се носи аромат на прясно изпечен хляб, нито италианци пеят любовни песни или гово­рят гръмогласно, като размахват ръце. И все пак е останал достатъчно чар да вдъхнови една разходка, стига да имате време. Аз имах, така че поръчах на шофьора да ме изчака и тръгнах да се разтъпча по „Мот“, „Мълбъри“, „Елизабет“ и „Бакстър“.

Районът постепенно е поглъщан от Китайския квар­тал и повечето хора, говорещи италиански, отдавна са се преместили в Бронкс. Ала улиците все още са много оживени и колоритни, а противопожарните кранове са боядисани в зелено, бяло и червено - цветовете на ита­лианското знаме.

Не открих нищо, което да си купя, но обядът ми беше много приличен и успях да проветря главата си след сре­щата с Виктор и Хуго. Не си помислих и за една минута, че армията от малки хора на Виктор и Хуго може да пре­вземе света, но набирах увереност, че могат да ми помог­нат да сразя Джо Демео.

Два часа след обяда открих шофьора си и го накарах да подкара през движението към Горен източен Манха­тън, където имах стая в хотел “Плаза Атене“. В пет часа от румсървис ми доставиха невероятен сандвич панини, напълнен с пресен спанак, моцарела и печени червени чушки. Донесоха ми и бутилка “Мейкърс Марк“ с голяма чаша от дебело стъкло. Изядох сандвича и го прекарах с три пръста бърбън. В шест вече бях изкъпан, обръснат и облечен. Гледах двайсет минути новините по „Фокс“ и все още имах повече от достатъчно време да извървя пеша четиристотинте метра на изток до Трета и Шейсет и шес­та.

Беше вторник в края на краищата.

- За мен ли е? - попита тя.

Имаше празен стол, който я чакаше до миниатюрната масичка, която бях избрал в “Старбъкс“, и Катлийн отда­леч зърна малиновата кифличка на малкото квадратче восъчна хартия срещу мен. За моя върховна изненада тя ме награди със сияеща усмивка, свали си палтото и седна на масата при мен.