Неудържимата армия [bg]

— Емери ми обясни. Отдавна ли имате този проблем с глината?

— Откакто навърших шест години.

— Само мускулите ли са засегнати или и сухожилията, и нервите?

— Не, всъщност засегнати са костите, на някои места. Но мускулите са закачени за костите и на глинестите места по-трудно работят. Затова не съм много силен.

Иполит отвори нова бутилка и сипа порто в чашите — стари бурканчета от горчица, потъмнели или зле измити. Занесе една на майка си, която не бе мръднала от ъгъла си.

— Иварпо ес ещ — изрече той с широка усмивка.

— Ще се оправи — преведе Лина.

— Как го правите това? — обади се Данглар. — Четете отзад напред ли?

— Достатъчно е да прочетете една дума на обратно в главата си. Как е цялото ви име?

— Адриен Данглар.

— Неирда Ралгнад. Красиво звучи това, Ралгнад. Виждате, че не е трудно.

И ето че за пръв път Данглар се почувства победен от един превъзхождащ го ум или поне от едно негово неимоверно разраснало се разклонение. Победен и за кратко огорчен. Талантът на Иполит сякаш помиташе класическата му, лишена от изобретателност и въображение култура, поради което той изпи портото си на екс. Долнопробно порто, със сигурност придобито за малко пари.

— Какво очаквате от нас, господин комисар? — попита Иполит с широката си усмивка, която произвеждаше ефект по-скоро приятен, дори жизнерадостен, и все пак смътно зловещ. Може би защото му бяха останали някои от млечните зъби, заради които денталната му линия бе много неравномерна. — Да ви кажем какво сме правили в деня на смъртта на Ербие? Кога беше това всъщност?

— На 27 юли.

— В колко часа?

— Не се знае точно, тялото е било намерено много по-късно. Съседите са го видели да заминава към 6 часа вечерта. От дома му до параклиса да кажем, че е четвърт час, тъй като е трябвало да бута мотопеда си последните трийсет метра. Значи, убиецът го е очаквал там около 18:15. И да, искам да знам къде сте били.

Четиримата братя и сестрата се спогледаха, сякаш им бяха задали особено тъп въпрос.

— Но за какво ви е да знаете? — попита Мартен. — Ако ви излъжем, какво ще направите?

— Ако ме излъжете, ще ви заподозра в убийство, задължително.

— Но как ще разберете?

— Аз съм ченге, чувам лъжи с хиляди. С течение на времето човек, ще не ще, се научава да ги разпознава.

— По какво?

— По погледа, по мигането, по жестовете, по вибрациите на гласа, по скоростта на говора. Все едно че сте започнали да куцате, вместо да вървите нормално.

— Например — предположи Иполит, — ако не ви гледам в очите, значи, лъжа?

— Или обратното — усмихна се Адамсберг. — Двайсет и седми е било вторник. Бих искал Антонен да започне пръв.