Рома Етерна [bg]

Юстина се приближи и се притисна до него. Гърдите й докосваха гърба му. Той ги усети с кожата си, твърди и набъбнали.

— Луций, какво ще правим сега?

— През следващите пет минути или през следващите три месеца?

— Знаеш за какво питам.

— Ако гърците превземат Рим ли?

— Не „ако“, а „когато“.

— Не мисля, че това ще се случи, Юстина — изрече той, без да се обръща.

— Току-що каза, че не можем да се защитим срещу нападение от три страни едновременно.

— Знам. Но ми се иска да греша. Утре сутрин императорът свиква Великия съвет и може би някой ще предложи военен план, за който не съм чул.

— А може и да не предложи.

— И така да е. Да предположим, че се случи най-лошото — те ни нападат, а ние се предаваме и гърците завладяват Западната империя. Какво толкова ще се промени? В края на краищата те са цивилизовани хора. Може дори да пожелаят императорът да остане на престола като тяхна марионетка. И при всички положения ще имат нужда от служители, които говорят и двата езика. Аз ще си запазя мястото.

— А аз?

— Ти ли?

— Ти си римски гражданин, Луций. Да, видът ти е на грък и защо не, щом семейството ти иде от Сирия — бяхте от Антиохия, нали? Но твоите хора живеят тук от векове, а ти си роден в римска провинция, докато аз…

— Ти също си римлянка.

— Да, ако приемем, че византийците са римляни само защото наричат страната си Римска империя, а императорът им се титулова „цар на ромеите“. Само че те говорят гръцки и са гърци. Аз също съм гъркиня, Луций.

— Натурализирана римска гражданка.

— Така ли мислиш?

Той се извърна и я погледна сепнато.

— А не си ли?

— Аз съм азиатска гъркиня. За никого не е тайна. Семейството ми е от Ефес. Когато търговията по море на баща ми започнала да запада, той решил да се премести в Атина и да започне отначало. Но тогава изгубил наведнъж три кораба в една буря и сме заминали за Западната империя, за да избягаме от кредиторите. Тогава съм била тригодишна. Помня, че живеехме в Сиракуза на Сицилия, после в Неапол, а когато баща ми умря, дойдох в Рим. Но никога не съм била римска гражданка.

— Не знаех — промълви Антипатер.

— Е, сега знаеш.

— И така да е, какво значение има?

— Може би няма, докато Максимилиан е император. Но какво ще стане, след като византийците ни завладеят? Опитай се да си го представиш. Гъркиня, която спи с римляни! Те ще ме заклеймят като предателка!

— Глупости! Рим е пълен с гърци. И винаги е бил. Сирийски, арменски, египетски, кападокийски, та дори и гръцки гърци. Хората на Андроник ще ги е грижа кой с кого спи точно толкова, колкото и сега.

Тя се притисна уплашено до него. Никога не я беше виждал такава.

— Защо си толкова сигурен? Страх ме е от онова, което може да се случи. Да бягаме, Луций, преди да са дошли!