Адвокатът с линкълна
- Автор: Коннелли Майкл
- Серия: Mickey Haller #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Адвокатът с линкълна». Краткое содержание книги:
Холър е „мобилен“ адвокат, чийто кабинет е задната седалка на един линкълн. Той пътува между отдалечените съдилища на Лос Анджелис, за да защитава всевъзможни клиенти. Рокери, мошеници, пияни шофьори, наркопласьори – всички са в клиентския списък на Мики Холър. За него правото рядко е свързано с понятия като виновност и невинност – то се свежда до пазарлъци и манипулации. Понякога обаче право означава и „правосъдие“.
Плейбой от Бевърли Хилс е арестуван за упражнено насилие върху жена, която е забърсал в един бар. Той избира Холър да го защитава и Мики се сдобива с първия си богат клиент от години насам. За това мечтае всеки адвокат. Уликите се трупат и Холър решава, че това трябва да е най-лесното дело в цялата му кариера.
После убиват негов близък и Холър открива, че търсенето на невинността го е изправило лице в лице със зло, чисто като пламък. За да избяга, без да изгори, той трябва да приложи всички тактики, маневри и инстинкти от арсенала си – този път, за да спаси собствения си живот.
„Адвокатът с линкълна“ е поразителна проява на писателско майсторство – най-човечният, завладяващ и смайващо изненадващ роман на писателя, когото „Пъблишърс Уикли“ нарича „съвременният Достоевски на криминалната литература“.
Преди две години, когато го откарваха в затвора, Хесус Менендес беше младеж. Сега изглеждаше така, сякаш вече е четирийсетгодишен – възрастта, на която му бях казал, че може да излезе на свобода. Очите му бяха мъртви като чакъла на паркинга. Видя ме и неохотно седна. Вече нямаше голяма полза от мен.
Не си направихме труда да се поздравим и аз веднага преминах към въпроса.
– Виж, Хесус, няма нужда да те питам как си. Знам. Обаче се появи нещо и може да повлияе на твоето дело. Трябва да ти задам няколко въпроса. Разбираш ли ме?
– Що сега въпроси, мой човек? Преди нямаше въпроси.
Кимнах.
– Прав си. Навремето трябваше да ти задам повече въпроси и не го сторих. Тогава не знаех това, което ми е известно сега. Или поне, което си мисля, че ми е известно. Опитвам се да поправя нещата.
– К’во искаш?
– Искам да ми разкажеш за оная вечер в „Кобра Рум“.
Той сви рамене.
– Мацето беше там и си полафихме. И ми рече да ида у тях.
И пак сви рамене.
– Отидох у тях, мой човек, ама не съм я убил.
– Върни се на срещата в клуба. Ти ми каза, че е трябвало дай направиш впечатление, дай покажеш парите си и че си похарчил повече, отколкото си искал. Спомняш ли си?
– Аха.
– Каза ми, че с нея се опитвал да тръгне друг мъж. Спомняш ли си?
– Si, и той си лафеше с мацката. Тя отиде при него, ама се върна при мен.
– Трябваше дай платиш повече, нали така?
– Нещо такова.
– Добре, спомняш ли си оня мъж? Ако видиш негова снимка, ще го познаеш ли?
– Оня, дето много плямпаше ли? Сигур ще си го спомня.
– Добре.
Отворих куфарчето си и извадих полицейските снимки. Те бяха шест и сред тях имаше фотография на Луис Рулей. Другите пет бях взел от архива си. Изправих се и една по една започнах да ги вдигам пред стъклото. Мислех, че като разперя пръсти, ще успея едновременно да задържа и шестте. Менендес също стана и се вторачи в лицата.
По аудиосистемата на тавана почти незабавно изкънтя глас.
– Дръпнете се от стъклото! И двамата се дръпнете от стъклото и останете седнали, иначе разговорът ще бъде прекратен.
Поклатих глава и изругах. Събрах снимките и седнах. Менендес последва примера ми.
– Охрана! – високо извиках.
Погледнах затворника и зачаках. Никой не се появи.
– Охрана! – повторно извиках аз, още по-високо.
Накрая вратата се отвори и надзирателят влезе от моята страна на помещението.
– Свършихте ли?
– Не. Искам той да види тия снимки.
Подадох му ги.
– Покажете му ги през стъклото. Той няма право да получава нищо от вас.
– Но аз пак ще си ги взема.
– Няма значение. Не можете да му давате нищо.
– Но щом не му позволявате да се приближава към стъклото, как ще ги види?
– Това не е мой проблем.
Махнах с ръка в знак на капитулация.
– Добре де, хубаво. Тогава може ли да останете тук за малко?
– Защо?
– Искам да наблюдавате. Ще му покажа снимките и ако той разпознае някого, искам да свидетелствате.
– Не ме въвличайте в глупостите си.
Той се запъти към изхода и излезе.
– По дяволите – изсумтях.
Погледнах Менендес.
– Добре, Хесус, въпреки това ще ти ги покажа. Виж дали ще познаеш някой от тях от мястото си.
Една по една вдигнах снимките на трийсетина сантиметра от стъклото. Затворникът се наведе напред. Докато му показвах първите пет, той се вторачваше в тях, замисляше се и отрицателно поклащаше глава. Обаче на шестата видях, че очите му блесват. Явно в края на краищата в тях беше останал някакъв живец.
– Тоя е – посочи Хесус.
Обърнах фотоса да го видя, за всеки случай. Беше Рулей.
– Спомням си го – прибави Менендес. – Тоя е.
– Абсолютно ли си сигурен?
Той кимна.
– И защо си толкова сигурен?
– Щото знам. Тука вътре през цялото време само за оная вечер мисля.
И аз кимнах.
– Какъв е тоя? – попита Менендес.
– Сега не мога да ти кажа. Просто знай, че се опитвам да те измъкна оттук.
– К’во да правя?
– Каквото си правил досега. Кротувай, внимавай и се пази.
– Да се пазя ли?!
– Знам. Но веднага щом имам някакъв резултат, ще ти съобщя. Опитвам се да те измъкна, Хесус, но ще отнеме известно време.
– Ти ми каза да дойда тука.
– По онова време смятах, че няма друг изход.
– Що въобще не ме пита дали съм утрепал оная мацка? Ти ми беше адвокат, мой човек. Не ти пукаше. Не ме изслушваше.