Преместването на Марс [Moving Mars]

Другият късметлия, одобрен за чирак, беше едно доста трудолюбиво приятелче от станцията на Мейджъмдар във Ваститас Бореалис. Казваше се Алън Пак-Лий и беше две години по-възрастен от мен. Бяхме се срещали за кратко в МУС. Изглеждаше тих и искрен човек.

Бяхме взели със себе си и едно регистрирано копие на Алис. ОМ „Мейджъмдар“ плащаше около седем и половина милиона, за да ни доставят четиримата (Алис Втора също се броеше за редовен пътник, въпреки че тежеше по-малко от двайсет килограма).

Като секретар и чирак-дипломат щеше да ми се наложи да прекарвам доста време с третия си чичо. Битрас, почти постоянен ерген, около три пъти по-възрастен от мен, беше станал едва ли не пословичен с непрестанните си търсения на същества от противоположния пол. Семейните ни взаимоотношения не представляваха никаква пречка: не бяхме кръвни роднини, а пък и благодарение на факта, че връзките в рамките на едно ОМ бяха насърчавани, подобни неща се слушаха доста често. Знаех това, когато приемах работата, но си мислех, че ще успея да се справя със ситуацията.

Бяха ми казали, че ухажването му е дипломатично и че приема отказа невъзмутимо и с каменно лице. Освен това знаех, че на публични места той ще се отнася с мен по бащински загрижено. Всички твърдяха, че Битрас е интелигентен, любезен и внимателен човек.

— Само че ако приемеш да легнеш с него — предупреди ме майка ми, докато ми помагаше да опаковам багажа си, — смятай се за загубена.