![Лявата ръка на мрака [The Left Hand of Darkness] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/2/1/0/0/2/lyavata-rka-na-mraka-the-left-hand-of-darkness-download.jpg)
Лявата ръка на мрака [The Left Hand of Darkness]
- Автор: Гуин Урсула К. Ле
- Серия: Хейнски цикъл #6
- Год: 1980
- Язык: болгарский
- Год: Издателство „Георги Бакалов“
- Переводчик: Борис Миндов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Лявата ръка на мрака [The Left Hand of Darkness]». Краткое содержание книги:
— Не, този, за който става дума, не е свят на духовете. Действителен е. Хората, които живеят на него, са действителни хора, живи, досущ като тукашните. Но много, много отдавна са се научили да летят.
Асра се подсмихна.
— Само че не като махат с ръце. Летят с машини, подобни на коли. — Много трудно беше да се каже това на орготейски, тъй като липсва дума, означаваща „летя“; най-близката до нея значи по-скоро „плъзгам се, нося се плавно“. — Е, научи ли се да майсторят машини, които да ходят по въздуха, както шейната ходи по снега. И след време се научили да ги правят така, че да ходят по-надалеч и по-бързо, докато най-после хвръкнали като камък от прашка, над земята, над облаците и извън въздуха, далеч, далеч към друг свят, около друго слънце. И когато стигнали до този свят, там също намерили човеци…
— Които се плъзгали по въздуха?
— Може би да, може би не… Когато дошли до нашия свят, ние вече сме умеели да се движим във въздуха. Но ни научили как да се прехвърляме от свят на свят, ние още не сме имали машини за тази цел.
Асра беше озадачен от вмъкването на разказвача в разказа. Аз бях трескав, измъчван от раните, които ми бяха излезли по ръцете и гърдите от препаратите, и не можех да си спомня как бях намислил да наглася разказа си.
— Продължавай — каза той, мъчейки се да ме разбере. — Какво друго правели, освен дето ходели по въздуха?
— Ами много от нещата, които хората правят тук. Само че всички са през цялото време в кемър.
Той се подсмихна. Разбира се, нямах възможност да крия нищо при тия условия; неизбежно бях известен между затворниците и пазачите под прякора „Извратения“. Но където липсва желание и свян, колкото и да си ненормален, никому не прави впечатление; и мисля, че Асра не свързваше тази чудатост с мен и моите особености. Той я виждаше просто като вариация на една стара тема, затова се позасмя и каза:
— В кемър през цялото време… Място за награда ли е тогава? Или място за наказание?
— Не зная кое от двете, Асра. Какъв е вашият свят?
— Нито едното, нито другото, чедо. Тоя тук е просто светът, той е такъв, какъвто си е. Раждаш се в него и… нещата са такива, каквито са си…
— Аз не съм се родил в него. Само дойдох в него. Избрах го.
Тишината и мракът ни обгръщаха отвред. Далеч някъде в тишината на природата, извън стените на бараката, се долавяше слаб, остър звук, от точене на ръчен трион: нищо друго.
— Е, добре… Е, добре — промърмори Асра, въздъхна и потърка краката си, при което издаде лек пъшкащ звук, който сам не чу. — Никой от нас не избира — рече той.
На следващата или по-следващата нощ той изпадна в кома и скоро умря. Така и не узнах за какво е изпратен в Доброволческата ферма, за какво престъпление или прегрешение, или нередовност в документите му за самоличност, знаех само, че се намираше в Пулефенската ферма от по-малко от година.
На другия ден след смъртта на Асра ме повикаха за разпит; този път се наложи да ме пренесат вътре и нищо повече не помня.
14. БЯГСТВОТО
Когато и Обсъл, и Йегей заминаха от града, а вратарят на Слоз отказа да ме пусне, разбрах, че е време да се обърна към враговете си, защото нямах вече полза от приятелите си. Отидох при комисаря Шусгис и се опитах да го изнудя. Тъй като нямах достатъчно пари, за да го подкупя, трябваше да си послужа с репутацията си. Между изменниците името на предателя е само по себе си капитал. Казах му, че се намирам в Оргорейн като агент на Партията на благородниците в Кархида, която подготвя убийството на Тайб, и че той ми е посочен като свръзка със Сарфа; ако откаже да ми даде необходимите сведения, ще доложа на приятелите си в Ерхенранг, че е двоен агент, който служи на Партията на свободната търговия, и, разбира се, тази мълва ще се върне обратно в Мишнори и в Сарфа; и пустият му глупак ми повярва. Каза ми много бързо каквото исках да зная; дори ме попита дали съм доволен.
Аз не бях непосредствено заплашен от приятелите си Обсъл, Йегей и останалите. Те бяха откупили безопасността си, пожертвувайки Пратеника, и разчитаха, че няма да причиня неприятности нито на тях, нито на себе си. До отиването ми при Шусгис никой в Сарфа освен Гаум не ме смяташе достоен за вниманието си, ала сега щяха да търчат по петите ми. Трябва да свърша работата си и да изчезна от очите им. Тъй като нямаше начин да се свържа пряко с когото и да било в Кархида — щяха да четат кореспонденцията ми, да подслушват телефона или радиопредавателя ми, — отидох за пръв път в кралското посолство. Там работеше Сардон рем ир Ченеуич, когото познавах добре от двореца. Той се съгласи веднага да доложи на Аргавен какво се е случило с Пратеника и къде ще бъде затворен. Сигурен бях, че Ченеуич, умен и честен човек, ще предаде съобщението, без да го засекат, макар че какво ще прави Аргавен с него и как ще действува не можех да предугадя. Исках Аргавен да има тези сведения за в случай, че звездният кораб на Ай ненадейно се спусне от облаците; защото по това време още хранех известна надежда, че той е сигнализирал на кораба, преди Сарфът да го арестува.