Наследницата
- Автор: Каултър Катрин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Радослав Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Наследницата». Краткое содержание книги:
Двамата се венчават, но Джъстин е убеден, че жена му е изневерила още преди сватбата…
— Ама наистина, момичето ми, ти си дама, а не някоя гризетка, че да се разхождаш гола. — Побърза да загърне господарката си в хавлията, като се стараеше да не гледа към нея.
Елзбет погледна старата вярна прислужница и се усмихна.
— Хайде, Жозет, не ми се карай. Толкова съм щастлива! Най-сетне чувствам, че живея, Жозет! Най-сетне узнах това, което трябваше да зная!
Старицата само изсумтя. Нахлузи ризата на Елзбет през главата й, а после започна да завързва с изкривените си от артрита пръсти дантелените връзки. Болката в пръстите й я накара да се тросне сърдито:
— Това, че сега сте богата млада дама с десет хиляди лири състояние, не значи, че можете да търчите нагоре-надолу като някоя слугиня и да крещите с пълно гърло.
— Аз не крещя. Е, добре, ще ти кажа, защото знам, че ме следиш като орел с острите си очи и скоро така или иначе ще разбереш. — Тя се завъртя, после сграбчи загрубелите ръце на Жозет и я придърпа към себе си. — Аз съм влюбена!
Старицата за момент изпита странно объркване. Не, не Магдален беше влюбена. Значи Елзбет? Ама това беше невъзможно. Тя отстъпи назад и изненадано ахна:
— О, не, миличка! Не трябва да се влюбваш в графа. Та той е женен за Арабела! — Опита се да си спомни по-добре. — Той нали се ожени за Арабела?
Елзбет се разсмя закачливо и притисна към себе си прегърбените рамене на старата жена.
— Да, Жозет, графът се ожени за Арабела. Но не е графът, не е.
— Че в кого си се влюбила тогава? — попита Жозет, мъчейки се да открие кого обича Елзбет. Успя само да се обърка още повече. Искаше й се нежното, усмихнато момиче пред нея да не прилича толкова на Магдален.
— Братовчед ми. Контът. Жервез. Не е ли хубав и изобщо чудесен?
— Контът — промърмори Жозет.
— Скъпа Жозет, не е ли великолепно? Аз съм най-щастливата жена. Той ме обича, а сега, след като вече съм независима, мога да се омъжа за него. Баща ми все пак ме е обичал, Жозет. Обичал ме е!
Старата жена изведнъж се стегна в ръцете й. Отблъсна я назад и прекара ръка по челото си.
— Жозет, какво има? — изплашено попита Елзбет.
Лицето на старицата се сви, сякаш някаква незнайна сила се бе пробудила в нея и си пробиваше път навън. Отметна глава назад и извика:
— Не, за Бога, не!
Елзбет изплашена отскочи назад и се загледа ужасена в старата жена. Реши, че сигурно вярната прислужница накрая се е побъркала. Изпълни я състрадание.
— Жозет, Жозет, кажи ми какво има! Трябва да ми кажеш какво не е наред!
Ужасеният вик на Жозет я накара да залитне още крачка назад.
— Не, не можеш да се омъжиш за него, Магдален! В никакъв случай! Това противоречи на всичко свято!
— Жозет, аз не съм Магдален. Хайде, погледни ме. Виждаш ли, аз съм Елзбет, нейната дъщеря.
Тя се взря в младата си господарка и безмълвно започна да клати глава. Няколко кичура посивели коси се измъкнаха изпод бонето й.
— Това е! Най-сетне дойде Божието възмездие! — започна да нарежда с напевен глас. — Всичко вече е свършено. Край! Трябваше да се досетя, че краят идва, но не можах.
Не можа повече да издържи, обърна се и се потътри навън от спалнята.
— Почакай, Жозет — прошепна Елзбет. Всъщност не желаеше старицата да се върне. Не, не още. Цялата настръхна, а стомахът й се сви на топка. Тъжно поклати глава. Жозет явно бе започнала да се побърква.
„Но защо, Жозет, защо си мърмореше за Бог и Неговото възмездие? Знам, че ме мислеше за Магдален, но защо все пак трябваше да казваш такива неща за майка ми?“
Забрави тревожните въпроси в мига, в който лейди Ан й каза, че очакват лейди Талгарт и госпожица Сюзан Талгарт на вечеря. Елзбет се ядоса, че заради странното си настроение Жозет не бе направила прическата й, Когато гостенките пристигнаха в тоалети от атлаз и бледолилав тюл, Елзбет вече ги чакаше, облечена в черната си рокля. Завистта се бе събрала на буца в гърлото й. Винаги се чувстваше отвратително и не знаеше какво да каже в присъствието на засмяната и сластолюбива Сюзан. Погледна към лейди Ан и Арабела и реши, че всички жени от семейство Девърил изглеждат зле в черните си дрехи.
Докато отиваха към трапезарията, Жервез прошепна в ухото й:
— Колко уязвима и деликатна изглеждаш, ma petite, а не като оная облечена в бяло и розово английска крава. Да ти кажа, тя направо ме отблъсква.
Думите му повдигнаха духа й. Прииска й се да му извика, че го обича. Чу смеха на графа, обърна се и видя тъмнокосата му глава приведена над златистите къдри на госпожица Талгарт. Очите й се насочиха към Арабела. Със смущение откри, че природената й сестра се усмихва на двойката. Защо се усмихваше? Защо не беше разгневена на Сюзан Талгарт? Елзбет си помисли, че би убила всяка жена, която би си позволила да флиртува с любимия й но начина, по който Сюзан го правеше с графа.