Дърк Джентли. Холистична детективска агенция
- Автор: Адамс Дуглас Ноэль
- Серия: Dirk Gently #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Юмористическая фантастика
Электронная книга - «Дърк Джентли. Холистична детективска агенция». Краткое содержание книги:
— Не, не особено. — Ричард набързо подсуши косата си. — Изобщо не знаех каква мръсотия цари там. И какъв студ. Дръж. — Той подаде хавлията на Дърк. — Благодаря. Винаги ли си носиш хавлия в куфарчето?
— А ти винаги ли плуваш следобед?
— Не, обикновено плувам сутрин, в плувния басейн на „Хайбъри фийлдс“ — колкото да се събудя, да ми се включи мозъкът. И тъкмо се сетих, че тази сутрин не съм плувал.
— И… ъ-ъ… затова ли се гмурна в канала?
— Ами да. Реших, че малко поразкършване може и да ми помогне да се оправя с всичко това.
— Е, значи според тебе няма нищо нередно в това, да си съблечеш дрехите и да се цамбурнеш в канала?
— Да — отвърна Ричард. — Може и да не е било много умно, като се има предвид състоянието на водата, но си беше съвсем…
— Ти си съвсем доволен от причините, които са те накарали да го направиш.
— Да…
— И значи според тебе това няма нищо общо с леля ми?
Очите на Ричард се присвиха подозрително.
— Какви, по дяволите, ги дрънкаш?!
— Ей сега ще ти обясня — отвърна Дърк.
Отиде до близката пейка, седна и отново отвори куфарчето си. Сгъна вътре хавлията и измъкна оттам малък касетофон „Сони“. Махна на Ричард да дойде и натисна бутона за пускане. От мъничкия високоговорител се разнесе собственият му глас — бодър и напевен. Ето какво казваше Дърк:
— След една минута ще щракна с пръсти, ти ще се събудиш и ще забравиш всичко освен инструкциите, които ще ти дам ей сега. След малко ще отидем на разходка край канала и щом ме чуеш да казвам „леля ми, старата мома от Уинипег“…
Дърк сграбчи ръката на Ричард, за да го възпре.
Гласът от записа продължи:
— … ще се съблечеш чисто гол и ще се гмурнеш в канала. Ще откриеш, че не можеш да плуваш, но няма да се паникьосаш, нито ще потънеш, а просто ще цапаш във водата, докато ти хвърля спасителния пояс…
Дърк спря записа и се вторачи в Ричард, който за втори път през този ден беше пребледнял от шока.
— Много бих искал да разбера какво точно те е прихванало, та те е накарало снощи да се катериш до апартамента на Сюзън — рече той. — Както и защо.
Ричард не отговори — продължаваше объркано да се пули срещу касетофона.
После каза с треперещ глас:
— На касетата на Сюзън имаше съобщение от Гордън. Беше й се обадил от колата. Записът е вкъщи. Дърк, изведнъж всичко това започва страшно да ме плаши.
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ПЪРВА…
Дърк наблюдаваше дежурния полицай пред дома на Ричард иззад един микробус, паркиран няколко метра по-нататък. Полицаят спираше и разпитваше всеки, който се опиташе да тръгне по малката странична алея, водеща към вратата на Ричард — Включително, както доволно забеляза Дърк, и други полицаи, ако не успееше да ги разпознае веднага. Пред къщата спря още една полицейска кола и Дърк се размърда.
От колата излезе полицай, нарамил трион, и тръгна към вратата. Дърк, на крачка-две отзад, бързо уеднакви стъпката си с неговата и запристъпва важно-важно.
— Всичко е наред, той е с мене — подхвърли той, като профуча покрай полицаите тъкмо когато единият беше спрял другия.
И докато онези се усетят, вече изкачваше вътрешното стълбище.
Полицаят с триона го последва.
— Ъ-ъ… извинете, сър — подвикна той след Дърк.
Дърк тъкмо беше стигнал до мястото, където канапето запречваше стълбището. Спря и се извърна.
— Стой тук — изкомандва той — и варди канапето. Не давай на никого да го пипне. И като казвам „на никого“, значи на никого. Ясно?
Полицаят като че се поозадачи.
— Имах заповед да го срежа — смотолеви той.
— Отменя се — изръмжа Дърк. — Да го вардиш като сокол! Ще ти искам пълен доклад.
Той се обърна и се покатери върху канапето. След миг вече се намираше сред широко открито пространство. Това беше долният от двата етажа, на които се разполагаше апартаментът на Ричард.
— Претърсихте ли го?! — изрева Дърк на друг полицай, който седеше на масата в трапезарията на Ричард и преглеждаше някакви бележки. Полицаят вдигна изненадано поглед и понечи да се изправи. Дърк сочеше кошчето за боклук.
— Ъ-ъ… Да…
— Претърсете го пак. Претърсвайте го постоянно! Кой е тук?
— Ъ-ъ… Ами…
— Няма да те чакам цял ден!
— Инспектор Мейсън тъкмо си тръгна с…
— Хубаво, отстранявам го от случая. Ако някой ме търси, аз съм горе, но не искам никой да ме прекъсва, освен ако не е нещо много важно. Ясно?
— Ъ-ъ… Кой…
— Нещо не те виждам да претърсваш кошчето!
— Ъ-ъ… Ей сега, сър. Ще…
— Искам да се претърси из основи. Разбра ли ме?
— Ъ-ъ…
— Започвай да тършуваш! — Дърк изфуча нагоре и се втурна в кабинета.