Горе главата, Джийвс

— Нали не възнамеряваш да я изгориш, Джийвс?

— Не, сър. Ще я подаря на господин Бътърфийлд. Той е на мнение, че ще допринесе за каузата му.

— Каква кауза?

— Господин Бътърфийлд ухажва една вдовица от селото, сър.

Това ме изненада.

— Но той е чукнал поне сто и четири години!

— Господин Бътърфийлд действително е напреднал в годините, сър, но независимо от това…

— Има още живот в старото куче?

— Точно така, сър.

Сърцето ми се разтопи. Спрях да мисля само за себе си. Току-що ми хрумна, че при дадените обстоятелства няма да приключа гостуването си с бакшиш на Бътърфийлд. Шапката щеше да запълни този пропуск.

— Много добре, Джийвс, дай му я и нека небесата ускорят неговото ухажване. Можеш да му го предадеш от мен.

— Ще го сторя, сър. Благодаря ви много, сър.

— Няма защо, Джийвс.