Има нещо гнило в Бландингс
- Автор: Удхаус П. Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деян Кючуков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Има нещо гнило в Бландингс». Краткое содержание книги:
Рони смръщи отегчено чело.
— Слушай, защо не говориш като хората?
— Добре де, ако трябва да бъда лаконичен, Бийч е стиснал оная книга на стария Гали и за нищо на света не ще да ми я даде.
— А на теб защо ти е?
Както и в разговора си с лорд Тилбъри край бараката за инструменти, Монти реши, че най-добрата политика сега е мъжка откровеност.
— Ти знаеш всичко за тази книга, нали?
— Да.
— Известно ти е, че Гали се отказва да я публикува?
— Да.
— И че е подписал договор за нея с издателство „Мамут“?
— Не, това не знаех.
— Е, вече знаеш. А сега оттеглянето му кара бедния стар татко Тилбъри, шеф на същата, да се пука откъм гърба от яд. Естествено, за да не си помислиш нещо, татенцето Тилбъри има върху книгата печатни права, серийни права, американски права и всички други съществуващи права, включително и за скандинавските страни, а ти можеш да си представиш какви мангизи падат от един литературен труд, в който синята кръв на отечеството е направена на мат и маскара. Бих казал, че взето едно на друго, той е изправен пред загуба от порядъка на двайсет чисти хилядарки, ако Гали упорства в нежеланието си да издава. Прочее, старче, ако сумираме нещата, тоя Тилбъри дотолкова е заритал за своя ръкопис, че недвусмислено ми заяви: ако успея да му го задигна, ще ме вземе отново на служба в издателството, откъдето, вярвам, знаеш, неотдавна бях изритан.
— Мислех, че си подал оставка.
Монти се усмихна тъжно.
— Това може да е историята, която се носи из клубовете — рече той, — но голата истина е, че бях изхвърлен като гуреливо коте. Възникнаха известни технически противоречия, които не биха те заинтересували и в които сега няма да навлизам. Достатъчно е да кажа, че поради несходство във вижданията относно тематиката на рубриката „Чичо Уогли съветва своите пиленца“ аз бях освободен от длъжност. Е, сега вече целият сценарий ти е ясен. Нещата са пределно прости. Помогнеш ли ми да се докопам до тоя ръкопис и да го предам на голямото началство, аз се връщам на работа в Тилбъри Хаус.
— За какъв дявол ти е да се връщаш там?
— Нямам друг избор. Трябва на всяка цена да работя нещо.
— Бих очаквал и тук да се чувстваш достатъчно добре.
— Да, но виждаш ли, оттук предстои всеки момент да ми бият шута.
— Лошо.
— Лошо я — съгласи се Монти. — Но ще се оправи, ако успееш да навиеш Бийч да ми даде този ръкопис. Това ще ми осигури дългосрочен договор при стария Тилбъри, а тогава вече ще мога да се оженя за момичето, което обичам.
Силна конвулсия разтърси Рони Фиш. Това, прецени той, вече беше удар под кръста. Хубав номер, няма що, да отмъкнеш момичето на човека и после да дойдеш да го питаш дали случайно не би ти помогнал да се ожениш за нея. Той очакваше от другия малко повече такт.
— Ще се жениш значи? — попита, след като успя да овладее чувствата си.
— Категорично. Всичко е вече уредено.
— И коя е тя? — поинтересува се саркастично Рони. — Сара Юджийн?
— А? О! — сепна се Монти. Той за секунда беше забравил. — Не, горката мъртва Сара. О, не, не, не. Тя е мъртва. Туберкулоза. Много тъжно.
— Нали каза, че било пневмония?
— Не, туберкулоза.
— Разбирам.
— Това момиче е ново. Казва се Гъртруд Бътъруик.
За зла врага тук се съчетаха две печални обстоятелства. Първо, че преди да произнесе съкровеното име, Монти неволно направи кратка благоговейна пауза, и второ, че обектът на неговите мечти притежаваше име, което, следва да признаем, не звучеше твърде убедително. В определени настроения един пристрастно настроен мъж просто не вярва, че името Гъртруд Бътъруик съществува. За Рони, от чието изострено внимание онова секундно колебание не бе убягнало, то бе просто измишльотина на мъжа пред него, комуто все пак не бе стигнала наглостта да заяви на годеника на Сю, за какъвто все още го смяташе, че иска неговата помощ, за да му я отнеме.
— Гъртруд Бътъруик, а?
— Точно така.
— Обичаш ли я?
— За Бога, старче!
— И тя също е луда по теб, предполагам?
— О, би ме последвала до края на света.
Рони изведнъж почувства тъпа апатия. В крайна сметка, каза си той, това нямаше никакво значение. Вече нищо нямаше значение.
Всеки на моменти се изкушава да направи широк жест. Това изкушение току-що бе обхванало с непреодолима сила Рони Фиш. Думите на другия окончателно бяха потвърдили подозренията му, че от последната им среща насам той по един или друг начин е изгубил всичките си пари. Защо иначе разни служби в Тилбъри Хаус щяха да бъдат от такова значение за него?