Стрелците от гористите равнини
- Автор: Ламур Луис
- Язык: болгарский
- Год: Издание: «Универс»
- Переводчик: Тодор Стоянов
- Жанр: Вестерны
Электронная книга - «Стрелците от гористите равнини». Краткое содержание книги:
Девит се хвърли напред, използвайки главата си като таран. С удивелние обаче усети, че ударът му бе блокиран. Онезирмесеци в Ню Орлийнс с Джем Мейс бяха научили Клей Бел на доста повече, отколокот муь се бе налагало да изролзва до този момент. Сега обаче, когато се биеше за живота си, той за пръв път разбра ценността на всичко онова, на което го бе научил застаряващият шампион по бокс.
Клей му заби един странеичен удар, изви се и заби още един. Девит отвърна с тежък удар в корпуса, от който Клей остана без дъх. Девит замахна отново, стоварвайки юмрук в бъбрека му, и Клей усети как коленете му се подгъват. Влезе в клинч, замахна с всичка сила към ухото на Девит, усещайки как хрущялът изпращява под юмрука му. После заби юмрук в ребрата му и се изтръгна. Разцепените ухо и уста на Девит струяха кръв.
Изведнъж Девит финтира и Клей се улови, пристъпвайки напред, като получи страхотен прав, който го събори на земята. Той се претърколи, видя връхлитащия върху него с намерение да го изрита Девит, и се хвърли в краката му. Едрият мъж се дръпна назад и Клей скочи на крака. Девит замахна с крак, и ботушът му се размина на милиметри с лицето на Клей, стоварвайки суе върху рамото му и отново го събри на колене.
Девит се втурна и Клей видя ботушът да се отдръпва назад и се хвърли върху другия крак. Девит политна на земята, но сле миг и двамата бяха на крака.
Клей го намери с десния юмрук, разтърсващ и разхлабващ зъбите удар, после стовар един ляв прав в корпуса на Девит. Девит изхърлка и залитна назад. Опита се да се прикрие, но Клей издърпа ръката му и го удари в устата. Девит замахна диво, но Клей избягна удара и отново му стовари юмрук в челюстта.
Девит се хвърли върху него, замахвайки отзалеч с дясната ръка и Клей видя звезди да избухват в черепа му. Той залитна, и в следващия миг усети страхотен удар да разтърсва челюстта му.
Девит замахна повторно, но Клей сграбчи юмрука му с две ръце, като завъртя Девит във въздуха и го просна на земята. Девит светкавично скочи, но Клей му стовари един страшен десен прав, който попадна право в челюстта. Девит подгъна колене и Келй го сграбчи за ризата, изправяйки го със замах на крака, като заби два пъти юмрук в лицето на Девит и веднъж в корпуса. Девит отново подгъна колене и Клей го запрати в стената на сградата, където тялото му се стовари с грохот.
Опита се да стане, не успя и заби лице в пръстта…
Неспособен да повярва, че всичко е свършило, Клей се олюляваше в изчакване. Само някакъв мускул потръпна по гърба на Девит, нищо повече.
Бел се объйрна, обърсвайки потта и кръвта от лицето си.
Ханк Рууни замахна с палец към проснатия мъж.
— Какво да правим с него?
— Хвърлете го в нощния влак и му натъпчете парите в джобовете… и повече никога да не се обръща назад.
Главата на Бел пулсираше от болка. Той се приближи до водата и се потопи до рамене в нея, после пак. Обля се целият с вода, и някой дотича от хотела с чиста риза. Той се подсуши, после облече ризата.
Тълпата още стърчеше безмълвна наоколо, неспособна да повярва, че беше сложен край на продължилото повече от месец насилие. Клей Бел се обърна и закрачи към хотела на Тинкър. Искаше да се махне, да се върне във фермата си и да седи на верандата гледайки падането на нощта и звездите.
Колийн чакаше на хотелската веранда и още що прибрижи стъпалата тя бързо тръгна към него. Очите й се потръпнаха при вида на разбитите у скули и тя прокарра връхчетата на пръстите си по разнебитеното у лице.
Той я улови за китката.
— Баща ти вътре ли е?
— Да, но не мисля, че ти трябва…
Той погледна над раото й.
— Сам, изпрати някого да доведе оня пианист от Хоумстейк. Ти си кумът.
— Ами аз? — Колийн се плясна по бедрата. — Няма ли поне да ме попиташ?
— Никога не питам! — опита се да се ухили с разбитите си устни Клей. — Винаги сао ги известява!
— Е, в такъв случай… — поколеба се Колийн.
— Хайде, влизай ввътре — заповяда Клей и задържа вратата отворена.
Сам Тинкър се изправи на крака. Тинкърсвил беше най-хубавият град на земята.
Той хвърли поглед към улицата. Беше почти опустяла. Тълпата се беше пръснала по баровете да обсъжда грандиозния бой, развил се пред очите й. На улицата един каубой облегнал се на стената на една къща драсна клечка кибрит о ботуша си. Някъде се затръшна рата и от ъгъла на Тинкър Хауз Сам се загледа към Дийп Крийк, отвъд Пайъти, където хиляди дървета шуоляха с клоните си, танцувайки с вятъра, сипейки от иглиците си, и където Дийп Крийк ромолеше чиста и бърза от каък на камък.