Зоната
- Автор: Чайлд Линкольн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Зоната». Краткое содержание книги:
При рутинно проучване на пещера в ледник групата открива огромно древно животно, хванато в капана на леден блок. Медийният конгломерат, който спонсорира експедицията, веднага се намесва и организира уникален спектакъл — съществото ще бъде извадено от леда и размразено на живо по телевизията. Въпреки злокобните предупреждения на жителите на местното село и научните опасения на Маршал и хората му „драматизацията“ на живо набира скорост… докато учените не правят още по-ужасяващо откритие. Звярът може да се окаже древна машина за убиване. И може би всички прибързват, като го смятат за мъртъв.
— Той предложи да откара всички обратно — каза тя.
— Имаш предвид до Йелоунайф?
— Където и да е, стига да е далеч от базата. Каза, че ще успее да побере всички в караваната на Ашли.
— Това може и да не е толкова лоша идея. Ако се придържа към безопасен маршрут и не се прави на герой.
— Улф обаче не се съгласи. Каза, че било прекалено опасно.
— Е, пребиваването и тук става по-опасно с всяка минута — Маршал я погледна. — Би ли заминала? Имам предвид, ако Карадайн получи зелена светлина.
— Зависи от това какво ще направи Емилио.
— Нищо не му дължиш. Между другото, вече знам какво всъщност мислиш за него.
— Какво всъщност мисля за него?
— Тази сутрин ясно го показа.
Кери се усмихна унило.
— Не мога да отрека, че понякога е пълен гъз. Но повечето режисьори, с които съм работила, са такива. Трябва да имаш раздуто его, ако ще слагаш отпечатъка си върху нещо толкова голямо и сложно като документално предаване на живо. Между другото, аз нямам договор с Конти, а с предаването. Така става в този занаят. Изпълнителен продуцент съм и ще остана до окончателния монтаж на филма.
Маршал се усмихна в отговор.
— Смела жена си ти.
— Не бих казала. Просто много амбициозна.
Маршал усети, че някой е застанал до него. Когато погледна, видя, че професор Джеръми Логан ги гледа. Може и да е учен, помисли си Маршал, докато му кимаше, но не прилича на нито едни от професорите, които аз познавам.
— Извинете, че ще прекъсна разговора ви — каза Логан, — но искам да разменя няколко думи с д-р Маршал.
— Разбира се. Аз така и така трябва да направя всичко възможно, за да върна увереността на хората. Евън, ще се видим по-късно — каза Кери и си тръгна.
Маршал се обърна, за да застане с лице срещу Логан.
— Какво става?
— Изглежда — доста неща. Хайде да намерим някое по-тихо местенце. Там можем да поговорим. — И Логан закрачи към изхода.
31
Лабораторията на Маршал се намираше само на десетина врати по-нагоре от „Операционния център“, но въпреки това пътят дотам му се стори цяла вечност. Маршал продължаваше да мисли за разкъсаното, проснато възнак тяло на Питърс и бясното дрънкане на Тусан. Това беше единственото, което можеше да направи, за да устои на желанието да поглежда през рамо.
Когато влязоха в лабораторията, Маршал махна синтезатора от единствения друг стол, покани Логан с жест да седне и затвори грижливо вратата след тях.
— Тук достатъчно спокойно ли е за теб? — попита той.
Логан се огледа.
— Ще свърши работа. — Направи пауза. — Чух какво е станало. Как го приемат хората?
— Не може да се каже с точност. Цари голям страх. Видях неколцина, които скоро ще рухнат. Една от гримьорките изпадна в истерия и трябваше да й дадат успокоителни. Ако тази буря не свърши скоро… — Той поклати глава. — Хората не знаят на какво да вярват, не знаят какво става и вероятно това е най-трудното.
— Искам да чуя какво мислите вие. Имам предвид вас, учените. Предчувствието ми подсказва, че сте попаднали на нещо, и трябва да разбера какво е.
Маршал го гледа замислено известно време.
— Ще ти кажа какво не вярвам. Не мисля, че човек може да разкъса Питърс по такъв начин. Освен това не вярвам, че полярна мечка е могла да закачи Тусан нагоре с краката.
Логан прехвърли крак връз крак.
— Това не е много, нали?
Маршал се поколеба. Припомни си, че Логан вече му се довери, разказа му защо е тук и за нещастния екип учени.
— Феръдей има теория — започна той след известно време.
Разказа му накратко онова, което Феръдей му беше обяснил: за уникалните свойства на лед–15 да се топи при ниски температури, за възможността, наистина много малка, но все пак вероятна, съществото да не е било мъртво, а приведено в състояние на криогенен сън.
Логан слушаше внимателно и Маршал забеляза, че той нито веднъж не го погледна с недоверие. Когато свърши, историкът бавно кимна.
— Това е много интересно — отбеляза той, — но не дава отговор на най-важния въпрос.
— И кой е той?
Логан се облегна удобно на стола.
— Кой е той ли? Сигурно сте се досетили.
— Да, разговаряхме и за това. Чувал ли си нещо за ефекта „Калисто“?
Логан поклати глава.
— Това е биологическа теория за еволюционната турбулентност. Според нея, когато видовете започнат да се чувстват прекалено удобно в своята ниша, когато спрат да се развиват или започнат да претоварват екосферата, се появява ново създание. Машина за убиване, която трябва да намали популацията и да даде ново начало на еволюционния процес. От екологична гледна точка — съвършеното оръжие.