Сълзите на луната

— Е, и какво, ако съм го направила? — просъска Брена, докато се настаняваше. — Казах ти, че възнамерявам да го сторя. И, не — парира тя, доловила блясъка в очите на Дарси, — не възнамерявам да ти разказвам подробности.

— Ха! Да не би да ме интересуват! — Но разбира се, че я интересуваха. Седна и се наведе напред. — Само едно нещо.

— Не, нито едно.

— Едно. Винаги, през целия си живот, сме си споделяли по едно нещо, независимо за кого или за какво става въпрос.

— По дяволите. — Беше вярно и ако сега нарушат тази традиция, все едно нарушаваха нещо, което дълбоко ги свързваше. — Четири пъти снощи.

— Четири? — С широко отворени очи Дарси се загледа към кухнята, сякаш погледът й имаше силата да проникне вътре и да прикове брат й за стената. — Тогава трябва да му дам по-висока оценка. И нищо чудно, че изглеждаш така успокоена.

— Чувствам се страхотно. Наистина ли си личи?

— Човек трябва да се вгледа. Хайде! Имам клиенти. — Дарси неохотно се надигна. — Ще ти донеса халба бира. Тази вечер хапни от печеното пиле. Хората го харесват.

— Тогава ще го опитам. Но мисля, че ще проверя дали не мога да го изям отзад, в кухнята.

— Добре. Тогава сама си налей бирата, докато минаваш отзад. Искаш ли да останеш при мен тази вечер? Ще успея да изтръгна още нещо от теб, обзалагам се.

— Знам колко коварно същество си и как не оставяш човека на мира. Но трябва да се прибера рано. Снощи не спах кой знае колко.

— Фукла — обяви Дарси със смях и тръгна да вземе поредната поръчка.

— Как си, Брена? — попита Ейдан, когато тя мина зад бара.

— Защо? Как изглеждам?

Той я стрелна с очи: какво ли означаваше този рязък отговор?

— Ами изглеждаш ми чудесно.

— И се чувствам чудесно. — Ругаейки се наум, тя си наля халба бира. — Само съм малко уморена. Ще ми се да изпия това и да хапна нещо в кухнята, преди да се отправя към вкъщи, ако не възразяваш.

— Добре дошла си, както винаги.

— Ще имаш ли нужда от допълнителна помощ тази седмица, Ейдан?

— С удоволствие ще те наема за петък и събота вечер, ако разполагаш със свободно време.

— Свободна съм. Ще дойда. — Небрежно, както се надяваше, тя мина край него и отвори вратата на кухнята. — Имаш ли топло ядене за една гладна жена?

Той се извърна от мивката, където горещата вода течеше с пълна сила. Очите му засияха, когато я видя.

— Мисля, че разполагам с нещо, което би ти харесало. Чудех се дали ще наминеш тази вечер.

— Исках да видя Дарси. — Засмя се и постави бирата си на масата. — А май нямам нищо против да видя и теб.

Затвори чешмата и избърса ръце във втъкнатата на кръста му кърпа.

— Е, и как ти е главата?

— Добре, благодаря. Макар все още не всичко да е наред.

— Би ли искала да ти помогна да я оправим?

— Нямам нищо против.

Той пристъпи към стола, на който беше седнала, наведе се и прилепвайки устни към ухото й, разбърка всичките й мисли.