![Донеси ми главата на принца [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/5/0/2/3/donesi-mi-glavata-na-princa-bg-download.jpg)
Донеси ми главата на принца [bg]
- Автор: Желязны Роджер Джозеф, Шекли Роберт
- Серия: Аззи #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Юмористическая фантастика
Электронная книга - «Донеси ми главата на принца [bg]». Краткое содержание книги:
— А ти си джудже. Знаеш какво искам да кажа.
— Искам си парите!
— Изглежда си забравил, че се споразумяхме за една година. Не му е дошло времето. Работите ти вървят добре. Когато всичко приключи, ще получиш капитала си обратно.
— Премислих нещата и реших, че не ми харесва идеята да оставя капитала си да работи за мен по този начин. Струва ми се, че това в бъдеще може да причини нещо ужасно на трудовите класи като нас, джуджетата. Знаеш ли, един скъпоценен камък в торбата струва два или три пъти повече от чувал камъни на чуждия пазар, който всеки момент може да колабира.
— Споразумението си е споразумение — каза Аззи — и ти се съгласи да ми оставиш камъните за една година.
— Сега вече не съм съгласен. Искам си съкровището.
— Вързан не мога да направя нищо за теб.
— Но ако те пуснем, ти ще направиш някоя магия и толкова по въпроса за нас и парите ни.
Аззи смяташе да направи точно това. За да отклони вниманието на джуджетата, той каза:
— Защо казваш „ние“? Защо се месят тези други джуджета?
— Те са мои съдружници — каза Ронир. — Може би мен ще успееш да заблудиш, но с тях няма да ти е толкова лесно.
Едно от джуджетата пристъпи напред. Беше ниско дори за джудже и брадата му беше бяла, освен около устата, където беше пожълтяла от дъвченето на тютюн.
— Аз съм Елгар — каза то. — Ти си измамил наивното джудже Ронир, но с нас наистина няма да се отървеш толкова лесно. Върни ни парите веднага. Или…
— Казах ви! Нищо не мога да направя със завързани ръце. Дори и носа не мога да си изсекна.
— А защо ти е да секнеш носа си? — попита Елгар. — Не виждам да ти тече.
— Казах го фигуративно — поясни Аззи. — Имах предвид…
— Знаем какво имаше предвид. Няма да ни измамиш, скъпи приятелю. След като не можеш да платиш, имаме чудесен план за теб.
— Мога да платя, но не и завързан за стол! — Аззи се усмихна подкупващо. — Развържете ме и ме пуснете да потърся пари. Ще се върна веднага. Ще се закълна, с която клетва искате.
— Никъде няма да ходиш — каза Елгар. — Ако те пуснем и на сантиметър, веднага ще се нахвърлиш върху нас с проклетите си магии! Не, докато броя до три трябва да върнеш всичко, което дължиш на Ронир. Едно, две, три. Нямаш пари? Тогава това е.
— Какво искаш да кажеш? — попита Аззи. — Кое е „това“.
— Заслужи си го, това е „това“.
— Защо?
Елгар се обърна към другите:
— О’кей, момчета, да го закараме при Колелото на труда.
Аззи никога не беше чувал за него досега, но изглежда скоро щеше да научи какво представлява. Десетки малки груби ръчички вдигнаха стола и Аззи и ги понесоха по-навътре в пещерата.
Глава 11
Докато се движеха нататък по галерията, джуджетата пееха. Те навлизаха все по-навътре и по-навътре в недрата на земята и минаваха покрай сталактити, сталагмити, камилски гърбове, заобикаляха пропасти, джапаха в потоци. Беше много тъмно и от опитите да види нещо Аззи го заболяха очите. Джуджетата продължаваха да пеят, после започнаха други песни, на език, който Аззи не разбираше, и най-накрая стигнаха до една подземна равнина.
— Къде е това? — попита Аззи.
Те не му обърнаха внимание. Когато го отвързваха от стола и го завързваха за нещо друго, го държаха десетки малки ръчички. На Аззи то му заприлича на нещо като рамка с дървени и метални части. Когато се опита да направи крачка това, на което беше стъпил, се раздвижи. След миг разбра, че е завързан здраво във вътрешната страна на голямо колело, подобно на воденично. Краката му бяха свободни, но ръцете му бяха здраво хванати за някакви дръжки, които идваха някъде отстрани.
— Това — каза Ронир — е Колелото на труда. Ти ще ходиш в него, а то ще се върти. Чрез система зъбни колела то задвижва машини в една от горните зали.
— Интересно — отбеляза Аззи. — И какво?
— От теб се очаква да ходиш в колелото и да го въртиш. Така ще ни помогнеш и ще изплатиш дълга си. Ще ти отнеме само няколкостотин години.
— Забрави го — каза Аззи.
— Както искаш — каза Ронир. — О’кей, момчета, отваряйте шлюза!
Някъде горе се чу стържещ звук. След това нещо започна да пада. Както носът му подсказа, това беше дъжд от екскременти. Но не бяха обикновени демонски или човешки. С тях Аззи си беше имал работа. Тези бяха толкова отвратителни, че рецепторите на носа му се опитаха да си направят харакири.
— Каква е тази гадост? — попита той.
— Отлежала и ферментирала тор от дракон — обясни Ронир. — Намираме се в близост до леговище на дракон, която пробихме отдолу, за да имаш стимул за работа.
Краката на Аззи започнаха да се движат сами. Колелото се завъртя. След малко пороят от драконови екскременти спря.