Пълзачи по скалите
- Автор: Майн Рид Томас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Пълзачи по скалите». Краткое содержание книги:
Тъй като нито Карл, нито Гаспар умееха да си служат с подобни остри сечива, шиенето щеше да се извърши само от Осару, комуто тази шивашка дейност отне цяла седмица.
Към края на втората седмица работата бе напълно завършена; огромната торба беше готова за насмоляване. За него бе достатъчен един ден. Оставаше само да се завърже „кошът“, или „гондолата“, която трябваше да ги отнесе в този смел полет „към лазурните въздушни простори“.
Глава LI
ПОДГОТОВКА ЗА ОТЛИТАНЕТО
От тримата другари само Карл разбираше от балони и знаеше как могат да го напълнят. Ако имаха намерение да излетят с балона, щеше да им трябва и съд за огън. Карл би могъл лесно да направи такова нещо. Една добре измазана с глина тръстикова кошница би отговаряла донякъде за целта; но тъй като възнамеряваха да използват балона само за да се изкачат над скалите, нямаше да им трябва постоянен огън. Едно напълване щеше да стигне; затова не се погрижиха за скара или мангал.
Но коша за пътниците или както я наричат още — гондолата, защото тя има обикновено формата на лодка, — беше съвсем друго нещо и ако не се касаеше за съвсем кратко използване, направата й би отнела доста време; за сегашната цел обаче можеше да послужи панер или кош от ракитак, вързан със здрави въжета. Кошът беше вече готов; оставаше само да го вържат за дъното на напълнената с въздух торба.
В настоящия случай „дъното на торбата“ е само фигуративен израз — lucus a non lucendo1. Точно казано, торбата нямаше дъно; но там, където би била тя, имаше кръгъл отвор със здрав бамбуков обръч, за който бе завързана кожената торба и щяха да бъдат вързани въжетата за придържане на балона към земята.
Предназначението на отвора може лесно да се отгатне. Оттам щяха да вкарат топлия, въздух, за да надуят балона.
А как щяха да получат топлия въздух? На този въпрос можеше да отговори само Карл. Ще го получат чрез нагряване, разбира се; но как ще го вкарат в торбата? Само Карл можеше да каже това; сега, когато дойде вече време да направят опита, той благоволи да обясни на сътрудниците си как смята да постъпи.
Торбата щеше да бъде изправена между забити в земята високи колове, и то с отвора надолу. След като приготвят всичко, щяха да запалят огън под отвора; топлият въздух щеше да навлезе в торбата и да я издуе до определения кълбовиден размер. С нахлуването на топлия въздух досегашният по-студен ще излезе, балонът ще стане по-лек от околния въздух и по простото правило на атмосферното налягане ще се издигне. Очакваха и се надяваха, че ще стане именно така.
Трябва да признаем, надеждите и очакванията на инженера не бяха особено големи.
Той бе забелязал, че въпреки усилията за изтъняване кожите бяха все още много по-тежки от коприна, така че опитът можеше да излезе несполучлив. И друго обстоятелство гнетеше мисълта на Карл, а можеше да окаже влияние и върху самия балон. Той не забравяше, че мястото, откъдето възнамеряваха да се издигнат, беше почти на десет хиляди фута от морското равнище. А на такава височина атмосферата е твърде рядка и един балон, който би могъл да се издигне на няколко хиляди фута от морското равнище, няма да се мръдне от земята, ако го пуснат от планински връх, високи десет хиляди фута. Това обстоятелство гнетеше духа на младия философ и не му позволяваше да храни особено големи надежди за успех в предприетия опит.
Тази мисъл не напускаше съзнанието му и понякога почти го караше да се откаже от намерението. Но като не познаваше законите на въздухоплаването, та да може със сигурност да каже, че не ще успеят, той продължи работата, решен да направи всичко възможно, за да сполучи, макар и да имаше малко надежда за това.
Такова беше положението през онова утро, когато най-после решиха да пуснат големия си въздушен кораб и да се уверят дали той ще може да плава.
Още отрано бяха приготвили всичко. Огромната торба бе закрепена между придържащите я колове; кошът бе привързан о нея, други въжета, вързани за забити в земята яки пънове, трябваше да удържат балона; а под отвора бе приготвено малко каменно огнище, където щяха да запалят огъня, от чиято топлина балонът щеше да се надуе и излети във въздуха.
Горивният материал за огъня беше вече наблизо. Не бяха нито дърва, нито съчки; при все че и те биха могли да свършат донякъде работа. Карл се сети за по-добър материал. Той си спомни, че братята Монголфие и други ранни въздухоплаватели, още преди времето на запалителните газове, са си служили с нарязана слама и вълна и са смятали тези материали като най-добро средство за пълнене на балоните с топъл въздух. Карл бе възприел този метод и вместо нарязана слама бе събрал нарязана трева, а вместо вълна от овце, бе донесъл козина от ибекса и други убити животни, които даваха разкошна вълна за кашмирени шалове!