Островът от предишния ден
- Автор: Эко Умберто
- Язык: болгарский
- Переводчик: Толя Радева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Островът от предишния ден». Краткое содержание книги:
Този път Еко е избрал XVII век за своята виртуозна игра с огледала, в които се мяркат образите на Галилей, Монтеверди, Караваджо, Сервантес, Рубенс, Шекспир, Вермеер, Паскал… Дневник на корабокрушенец, загадъчен остров, заговори, любовни послания и афоризми — какво ли няма в този превъзходен роман, една истинска енциклопедия, чието богатство предизвиква читателя, мобилизира ума и сетивата му, поднася му ключ към отминалото хилядолетие.
— Но ако така всичко привлича всичко, то защо елементите и телата остават разделени, а няма съприкосновение на която и да е сила с друга?
— Проницателен въпрос. Тъй като телата, които имат еднакво тегло, се съединяват по-лесно, и маслото се съединява по-лесно с маслото, отколкото с водата, то следва да заключим, че онова, което скрепява заедно атомите от едно и също естество, е тяхната рядкост или гъстота — както и философите, с които общувате, чудесно биха могли да ви кажат.
— И ми го казаха, а също и доказаха с разните видове соли, които, както и да ги стриваш или утаяваш, възвръщат все естествената си форма. Обикновената сол се явява винаги в кубове с квадратни страни, селитрата — в колонки с шест страни, а нишадърът — в хексагони с шест върха, като снега.
— Пикочната сол пък образува пентагони, с което господин Дейвидсън обяснява формата на всеки от осемдесетте камъка, открити в мехура на господин Пелетие. Но ако телата със сходна форма са по-склонни да се смесват, то с още по-голямо основание ще се привличат с повече сила от другите. Затова ако си изгорите ръката, ще получите облекчение от страданието, като я подържите малко пред огъня.
— Веднъж, когато един селянин беше ухапан от пепелянка, моят наставник държа върху раната главата на пепелянката…
— Разбира се. Отровата, която се е процеждала към сърцето, се е връщала към основния си източник, където е имало от нея в по-голямо количество. Ако във време на чума си носите в стъкло прах от крастави жаби, или също жива жаба и паяк, или дори арсеник, отровната субстанция ще привлече към себе си заразата от въздуха. А сухият лук ферментира в хамбара, когато този в градината започне да кълни.
— Това обяснява и пощевките на децата: майката силно желае нещо и…
— Тук бих бил по-предпазлив. Понякога сходни явления имат различни причини и човекът на науката не бива да се хваща на всяко суеверие. Но да се върнем на моя прах. Какво е станало, когато подложих за няколко дни на действието на Праха превръзката, изцапана с кръвта на нашия приятел? На първо място слънцето и луната са привлекли от голямо разстояние духовете на кръвта, които са се намирали върху кърпата, благодарение на топлината на средата; и духовете на витриола, които са били в кръвта, не е имало как да не изминат същия път. От друга страна, раната е продължавала да изпуска голямо изобилие от топли и огнени духове, привличайки така околния въздух. Този въздух е привличал друг въздух, а той пък — друг още, и духовете на кръвта и на витриола, разнесени на голямо разстояние, най-сетне са се съединявали с този въздух, който е носел със себе си други атоми от същата кръв. И така, когато атомите на кръвта — тези от кърпата и тези от язвата — са се срещали, прогонвайки въздуха като ненужен съдрумник, и са били привличани към тяхното най-голямо средоточие — раната, — духовете на витриола, присъединени към тях, са прониквали в плътта.
— А не можехте ли да нанесете витриола направо върху язвата?
— Бих могъл, ако раненият е насреща ми. Но ако е далеч? Да добавим и това, че ако бях нанесъл витриола направо върху язвата, неговата разяждаща сила щеше да я разлюти още повече; а когато бива пренасян от въздуха, той отдава само своята блага и целебна част, способна да укроти кръвта; пак тя се използва и в колирите за очи. — Тук Роберто бе надал ухо, за да направи в бъдеще капитал от тези съвети, което несъмнено обяснява утежняването на недъга му.
— От друга страна — бе додал Д’Игби, — не трябва, разбира се, да се използва обикновеният витриол, както е било обичай някога, та да се причинява повече зло, отколкото добро. Аз се снабдявам с витриол от Кипър, и най-напред го калцинирам на слънце: калцинирането му отнема излишната влага — все едно, че извличам от него наситен бульон; и после калцинирането прави духовете на това вещество пригодни да бъдат пренасяни от въздуха. А накрая добавям и трагант109, който затваря по-бързо раната.
109
Трагант (или трагакант) — лепливо вещество, което се извлича от клея на някои южни растения (днес се получава и синтетично); използва се във фармацевтиката, сладкарството, производството на платове, хартия и др. — Б.пр.