Зона 51: Отговорът
- Автор: Мейер Боб
- Серия: area 51 #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Зона 51: Отговорът». Краткое содержание книги:
Лиса Дънкан, съветничка на президента и офицерът от Специалните части Майк Търкот разкриват пред света изумителната истина за Зона 51, „летателен полигон“ за НЛО, без да предполагат, че всъщност са отворили кутията на пандора. Защото не след дълго от космоса идва сигнал и той възвестява пристигането на самите пришълци. Най-сетне човечеството ще се срещне със същества от други планети. Но дали пришълците идват заради жителите на Земята, или за да приберат нещо, което са оставили тук отдавна?
Нещо, скрито в една пещера в Етиопия, която достига до Голямата цепнатина, отваряща пътя до земните недра. Нещо спотаено в гигантска гробница вКитай, недалеч от Великата Китайска стена. Какво се крие там? Или гибелта на цялото човечество…
Кинсейд потърка уморено слепоочията си и се върна в залата за управление. Тъкмо изчисляваше новата орбита на „Наблюдател“ така, че да преминава максимално далеч от Сидонийския регион, когато почувства, че някой стои зад него. Обърна се и вдигна глава. Беше бледият мъж с побелели коси и тъмни очила. Заради стъклата не можеше да определи дали гледа към него.
— Какво обичате? — попита Кинсейд.
— Стабилизирай орбитата на „Наблюдател“ както планираше първоначално — рече му мъжът.
— И кой го казва? — той погледна името върху табелката на непознатия. Беше изписано само „Коридан“ и идентификационният код СТ-8. Най-високият, който някога бе виждал.
Коридан му подаде един лист.
— Всъщност, тук са готовите изчисления. След като сондата се премести на новия курс, спри всичко, остави бордовия компютър на минимален режим и изключи видео-стереоскопа.
— И после? — попита Кинсейд.
— После ще чакаме.
— Току-що ми наредиха да изтегля сондата встрани. Защо трябва да променям това решение?
— Защото аз стоя над твоя шеф. — Коридан чукна с пръст по табелката. — А също, защото и ти като мен не вярваш на аирлианците.
По време на службата си в армията Търкот неведнъж бе срещал смъртта. Особено докато работеше в Европа, където преследваха и избиваха терористи. Но това, което сега му предстоеше, го безпокоеше заради безсмислието си — хора срещу хора, когато съдбата на човечеството изглеждаше заложена на карта.
Харкър бе разположил ударната група на хълма срещу входа на гробницата. Снайперистите вече държаха на мушка през нощните визьори китайските картечари, които охраняваха малкия двор отпред.
Харкър се обърна към Търкот, проснат в тревата до него.
— Мразя такива неща — прошепна той. — Какво толкова важно има в проклетата гробница?
— Не зная — отвърна Търкот. А и сега не беше моментът да обяснява всички подробности.
— Казвай кога да започваме.
— Давайте — рече Търкот.
Двамата снайперисти откриха стрелба почти едновременно, но единственият звук, който се чуваше, бе тихото металическо изщракване на ударниците. И двата куршума попаднаха право в целта, поваляйки войниците от охраната.
Снайперистите продължиха стрелбата по следващите цели, този път подвижните часови, и докато прехвърлят обстрела към района около портата, дванадесет от китайците вече бяха премахнати.
— Да тръгваме — рече Търкот на Нейбингър.
Хоуис, сапьорът, вече бе заел позиция при вратите и ги оглеждаше. Търкот приближи една от джипките. Вътре имаше предавател със запален циферблат, което означаваше, че часовите са поддържали редовна връзка с щаба. Още няколко минути и щеше да бъде вдигната тревога.
— Отдръпнете се — извика им Хоуис.
Чу се остър пукот и вратите се разтвориха.
— Добре дошли — промърмори Търкот.
Че Лу се надигна заедно с другите, когато приглушената експлозия отекна надолу в тунела.
— Имаме си гости — произнесе развеселено Костанов и добави няколко команди на руски. Хората му приготвиха оръжие.
— Вие останете тук — нареди Костанов. — А ние ще идем да ги посрещнем.
Търкот пое водачеството, а Нейбингър го следваше по петите. Оставиха Хоуис и Декемп да охраняват входа. Тунелът се виждаше ясно през очилата за нощно виждане. Стените бяха гладко шлифовани, досущ като тези в подземния комплекс в Зона 51 и тунелите в Етиопия.
Макар че се стараеше да крачи безшумно, той чуваше ясно драскането на подметките в пода и дори собственото му дишане звучеше необичайно силно. Всичко това нарушаваше концентрацията му.
Внезапно Търкот замръзна и даде знак на останалите да спрат. Готов бе да се закълне, че е чул някакъв звук. Вдигна автомата и се приготви за стрелба.
— Професор Че Лу? — извика тихичко той.
— В момента е малко заета — отвърна от мрака глас с доловим акцент. — Кой пита за нея?
Търкот познаваше гласа и акцента. Нужни му бяха няколко секунди, докато изрови от паметта си съответната информация.
— Груев? — повика го той.
Една фигура се появи от страничния тунел. Търкот побърза да изключи прибора за нощно виждане, забелязал мощния прожектор в ръцете на другия. Тунелът се озари в ярка светлина. Позна го, макар да ги деляха десетина метра.
— Костанов!
— О, капитан Търкот — руснакът се поклони насмешливо. — Радвам се да ви срещна тук.
— Значи от самото начало си играл за руснаците — сети се Търкот. — Само си ни хвърлял прах в очите.
Костанов поклати глава.
— Напротив, всичко, което ви казах на самолетоносача, бе самата истина. Сега обаче нямаме време за обяснения.