Времето на близнаците
- Автор: Вайс Маргарет, Хикман Трейси
- Язык: болгарский
- Переводчик: Станимир Йотов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Времето на близнаците». Краткое содержание книги:
Кризания — красивата и отдадена на Паладин свещенослужителка, се опитва да използва вярата си, за да го разубеди. Тя остава сляпа за мрачните му намерения. Постепенно той я оплита в своя коварен капан.
Предупреден за замисъла на Рейстлин, обезумелият Карамон се връща назад във времето в обречения град Истар, в дните преди Катаклизма. Там, заедно с кендера Тасълхоф, той ще се опита да спаси душата на своя брат-близнак.
— Ако нямате нужда от нищо повече, милейди, аз ще се оттегля. Трябва да продължа моите занимания.
— Разбира се. Няма да имам нужда от нищо повече — рече Кризания сепнато и излезе от унеса си. — Значи той е ваш учител — каза тя, осъзнавайки изведнъж този факт. Сега беше неин ред да се вгледа внимателно в Даламар. — Добър ли е като такъв? Научавате ли много от него?
— Той е най-талантливият маг в нашия Орден, лейди Кризания — каза Даламар тихо. — Рейстлин е бляскав, вещ и овладян. Един-единствен човек е притежавал неговото могъщество — великият Фистандантилус. Но моят шалафи е млад, само на двайсет и осем години и ако живее достатъчно дълго, може да…
— Ако живее достатъчно дълго? — повтори Кризания и след това се ядоса на себе си, че неволно е позволила в гласа й да се прокрадне нотка на загриженост.
„Няма нищо лошо да изпитвам загриженост към някого, каза си тя. В края на краищата той е едно от божиите създания. Всеки живот е свещен.“
— Нашето Изкуство е пълно с опасности, милейди — казваше Даламар. — А сега, ако ми позволите…
— Разбира се — прошепна Кризания.
Покланяйки се отново, Даламар излезе с тихи стъпки от стаята и затвори вратата след себе си. Кризания държеше разсеяно чашата с вино в ръката си и се взираше в танцуващите пламъци, унесена в мислите си. Жрицата не чу никакъв шум, когато вратата се отвори. Но в един момент почувства нечии пръсти да докосват косите й. Потръпвайки, тя обърна глава и видя Рейстлин да сяда на дървения стол с висока облегалка зад писалището си.
— Да изпратя ли Даламар да ви донесе нещо друго? Чувствате ли се напълно комфортно? — попита той учтиво.
— Д-да — заекна Кризания и остави чашата с вино на масичката, за да не забележи той треперенето на ръката й. — Всичко е чудесно. Дори повече от чудесно. Вашият чирак… Даламар? Той е много очарователен.
— Да, наистина — каза Рейстлин сухо. Той събра върховете на пръстите на двете си ръце и ги опря в масата.
— Какви невероятни ръце имате! — забеляза Кризания, без да се замисли. — Пръстите ви са толкова тънки, гъвкави и изящни. — В следващия миг тя си даде сметка какво бе казала, изчерви се и заекна: — Н-но предполагам, че това е задължително изискване за вашето Изкуство…
— Да, така е — отвърна Рейстлин усмихнато и този път на Кризания й се стори, че вижда в усмивката му искрено задоволство. Той вдигна ръцете си към отблясъците на огъня. — Като момче можех да смая и да зарадвам моя брат с триковете, които владеех още тогава. — Рейстлин извади златна монета от един от скритите джобове на мантията си и я постави върху кокалчетата на ръката си. След това без никакво усилие я накара да затанцува и да се завърти върху опаката страна на дланта му. Монетата ту проблясваше, ту се губеше между пръстите му. Сетне подскочи във въздуха и изчезна, само за да се появи в другата му ръка. Кризания ахна от възторг. Рейстлин я погледна и тя забеляза как радостната му усмивка се изкривява в гримаса на остра болка.
— Да — каза магът, — някога това беше единственото ми умение, моят единствен талант. И той забавляваше искрено децата. Понякога дори ги спираше да ме наранят.
— Да ви наранят? — попита Кризания колебливо, жегната от болката в гласа му.
Магът не й отговори веднага. Очите му се взираха в златната монета, която все още беше в ръката му. След това той си пое дълбоко въздух.
— Мога да си представя какво е било детството ви — промърмори той. — Казвали са ми, че произлизате от заможно семейство. Вероятно сте била обичана, бранена и са задоволявали всяка ваша прищявка. Будела сте възхищение, търсели са компанията ви, била сте харесвана.
Кризания не можа да му отговори. Изведнъж я обзе чувство на вина.
— А колко различно бе моето детство. — И отново на лицето му се появи онази усмивка, говореща за дълбоко огорчение. — Прякорът ми беше Потайния. Бях болнав и слаб. И много умен. Те бяха такива глупаци! Амбициите им бяха толкова дребнави — също като на моят брат, който не виждаше по-далече от чинията си. Да, бях слаб. И те наистина ме защитаваха. Но аз се заклех пред себе си, че един ден няма да се нуждая от тяхната закрила! Щях сам да измина пътя до величието, използвайки моя дар — магията.
Ръката на Рейстлин се стегна в юмрук, златистата му кожа стана бледа. И изведнъж той се закашля. Това беше внезапна, унищожителна кашлица, която изкриви крехкото му тяло. Кризания скочи на крака, чувствайки как сърцето й се свива от болка. Но магът й даде знак да седне обратно на мястото си. Сетне извади кърпа и попи кръвта по устните си.
— А това е цената, която платих за моята магия — успя да каже накрая той. Гласът му беше не по-силен от шепот. — Те разбиха тялото ми и ми дадоха тези омразни очи, с които виждам как всичко умира. Но си струваше, не съжалявам за онова, което платих! Защото получих онова, към което се стремях — власт. И вече не се нуждая от тях. От който и да е било. Вече не!