Пръв сред римляните (Част III: Спасителят на Рим)

Преди около две седмици на Форума се появил някакъв непознат, който се възползвал от това, че няма събрание на комициите, нито пък на рострата се четат речи от скучаещи аматьори — оратори, и мигом заел стратегическото място. От трибуната той започнал да обяснява на висок глас на всички, намиращи се на Форума, че се казвал Луций Еквиций и че бил освобожденец, римски гражданин от Фирмум Пиценум. И сега чети внимателно, Гай Марий, това е направо фамозно! Твърдял, че бил незаконен син на Тиберий Семпроний Гракх!

Естествено никой не тръгнал да му се меси и той спокойно разказал целия си живот. В интерес на истината, ако и да са измислени, твърденията му са логически подредени. Накратко съдбата му била следната: майка му била свободна римска гражданка от почтен, но скромен род. Била се влюбила в Тиберий Гракх, който й отвърнал със същото. Разбира се, скромният й произход не им позволявал да се оженят, затова девойката му станала любовница. Живеела в малка, но уютна къща в едно от провинциалните имения на Тиберий Гракх. По някое време на бял свят се появил и Луций Еквиций, наследил името на майка си.

Скоро обаче Тиберий Гракх бил убит, а и Еквиция се споминала малко след него. Детето останало на грижите на Корнелия, майката на Гракхите, която не се оказала очарована от мисълта да се грижи за незаконороденото отроче на сина си. Затова от своя страна го предала на грижите на двойка роби в имението и в Мизенум. По-късно го продала в робство на някакви хора във Фирмум Пиценум.

Самият Луций Еквиций дълго време изобщо не знаел кой е и откъде е. Ако обаче наистина е извършил всички неща, за които говори, значи при убийството на Тиберий Гракх трябва да е бил поне юноша, значи лъже. Както и да е, бил продаден в робство във Фирмум Пиценум, където обаче се показал съвестен и работлив и скоро си спечелил обичта на собствениците си. Затова, когато главата на семейството умрял, робът получил своята свобода; не само това, ами бил признат за наследник на цялото имущество, защото вдовицата си нямала деца, нито какъвто и да било кръвен роднина. Образованието му било много високо, затова той знаел как да използва наследството си и се хвърлил в търговията. По-късно в продължение на няколко години служил в легионите и натрупал състояние. Ако го слушаш, излиза, че трябва да е най-малко на петдесет години, докато поне на вид изглежда на не повече от трийсет.