Мъглите на Авалон (Том 2)

— Нищо добро — отвърна Артур, и Гуенхвифар, вече уверена в победата си, продължи:

— А какво ще кажеш тогава за крал, който иска от поданиците си да бъдат добродетелни и набожни, а не се замисля за собствените си грехове?

Артур въздъхна отново:

— Защо тези неща те занимават толкова много, Гуенхвифар?

— Защото не мога да понеса мисълта, че си осъден на вечни мъки в адския огън… И защото, ако се очистиш от греха, Бог може да вдигне наказанието си от нас.

Тя се задави и заплака отново. Той я прегърна и притисна главата й към рамото си. После каза много меко:

— Искрено ли вярваш в това, кралице моя?

В този момент Гуенхвифар си спомни: точно така бе говорил с нея, когато отказа да издигне знамето с лика на Дева Мария в битката. Тогава Гуенхвифар успя да го обърне към Христа, и Бог му дари победа. Но нали тогава не знаеше нищо за този голям, непризнат грях. Тя кимна, все така притисната към него, и чу въздишката му.

— В такъв случай съм прегрешил и спрямо теб, и трябва по някакъв начин да изкупя греха си. Но не можеш да ме убедиш, че е редно заради това Моргана да бъде опозорена.

— Пак Моргана — Гуенхвифар кипеше от гняв. — Не искаш тя да страда, така ли? В твоите очи тя е съвършена! В такъв случай може би смяташ за редно аз да страдам заради сторения от нея грях? Нима я обичаш толкова повече от мен, че ще ме лишиш от щастието да имам дете, само и само никой да не разбере за срама й?

— Дори ако аз съм виновен с нещо пред теб, Гуенхвифар, Моргана е невинна…

— Не, не е! — извика Гуенхвифар. — Тя упорито се кланя на Богинята на древния народ, а нашите свещеници казват, че тази Богиня е змията, която Господ Бог прокудил от райската градина! До ден-днешен Моргана държи да спазва порочните езически обичаи! Бог ни учи, че тези езичници, които се вслушат в Божието слово, ще бъдат спасени — но какво ще стане с Моргана, която е израсла в християнски дом, а по-късно се е отрекла от Христа и се е обърнала към вълшебствата на Авалон? През всички тези години в кралския двор тя е чувала Божието слово, а не е ли казано, че тези, които чуят Божието слово, и не повярват, и не се покаят, ще бъдат прокълнати за вечни времена? А жените най-много се нуждаят от покаяние, защото жена е станала причина за първородния грях… — Гуенхвифар се разхлипа така отчаяно, че не можеше да говори.

Най-сетне Артур каза:

— Какво искаш от мен, моя Гуенхвифар?

— Днес е свят ден, Петдесетница — каза тя, продължавайки да плаче. Опитваше се да овладее гласа си. — На този ден Светият Дух е слязъл при хората! Нима ще отидеш на литургия и ще приемеш светото причастие с такъв грях на душата си?

— Предполагам… Предполагам, че не бих могъл — каза Артур с пресекващ глас. — Ако искрено вярваш във всичко, което каза, Гуенхвифар, аз няма да ти отнема тази утеха. Ще се покая дотолкова, доколкото имам сили да се покая за неволно сторен грях, и ще приема това, което епископът реши да ми наложи за изкупление. — Усмивката му бе измъчена и приличаше по-скоро на гримаса. — Надявам се за твое добро, скъпа моя, да се окажеш права, и Божията воля действително да е такава.