Пир за врани
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: Песен за огън и лед #4
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пир за врани». Краткое содержание книги:
— Без да искам — проплака Томен. — Утре ще се справя по-добре. Мама казва, че кралят трябва да е пример за всички, но от миризмата ми прилоша.
„Няма да стане така. Твърде много наострени уши и любопитни очи“.
— Да излезем навън, ваше величество.
Джайм изведе момчето навън. Въздухът бе толкова свеж и чист, колкото можеше да е в Кралски чертог. Кралеубиеца отведе краля настрана, далече от чужди уши, и го сложи да седне на мраморните стъпала.
— Не се уплаших — настоя момчето. — Прилоша ми от миризмата. На тебе не ти ли прилоша? Как можа да я изтърпиш, чичо, сир?
„Мирисал съм собствената си гниеща ръка, когато Варго Хоут ме накара да я нося на врата си“.
— Човек може да изтърпи почти всичко, ако потрябва — каза Джайм на сина си. „Мирисал съм печена човешка плът, когато крал Ерис опече онзи в бронята му“. — Светът е пълен с ужаси, Томен. Можеш да се бориш с тях или да им се надсмееш, или да ги гледаш, без да ги виждаш… като се отдръпнеш вътре в себе си.
Томен помисли.
— Аз… също съм се отдръпвал в себе си — призна. — Когато Джофи…
— Джофри! — Церсей стоеше над тях, вятърът плющеше в полите й. — Твоят брат се казваше Джофри. Той никога нямаше да ме посрами така.
— Без да искам. Не се уплаших, мамо. Просто лорд дядо мирише толкова лошо…
— Да не мислиш, че на мен ми мирише приятно? И аз имам нос. — Хвана го за ухото и го дръпна да стане. — И лорд Тирел има нос. Видя ли го да повръща в свещената септа? Видя ли лейди Марджери да реве като бебе?
Джайм се изправи.
— Церсей, престани. Ноздрите й се разшириха.
— Сир? Вие защо сте тук? Заклехте се да стоите в бдение над баща ни, докато не свърши утринната служба, доколкото помня.
— Тя свърши. Идете го вижте.
— Не. Седем дни и седем нощи казахте. Вярвам, че лорд-командирът не е забравил да брои до седем. Вземете пръстите на ръката си и добавете два.
Други вече бяха започнали да излизат на площада, подгонени от зловонието в септата.
— Церсей, по-тихо — предупреди Джайм. — Лорд Тирел идва насам.
Това поне стигна до ума й. Кралицата дръпна Томен до себе си. Мейс Тирел се поклони пред тях.
— Негово величество е добре, надявам се?
— Кралят е съкрушен от скръб — отвърна Церсей.
— Като всички нас. Мога ли да направя нещо за…
Високо над главите им изграчи врана. Беше кацнала на статуята на крал Белор и сереше върху святата му глава.
— За Томен можете да направите много и много, милорд — каза Джайм. — Може би ще удостоите нейно величество да вечеряте с нея след вечерните служби?
Церсей му хвърли изпепеляващ поглед, но поне намери благоразумие да замълчи.
— Вечеря? — Тирел като че ли се стъписа. — Ами… разбира се, за нас с милейди съпругата ми ще е чест.
Кралицата се усмихна насила и вежливо потвърди поканата. Но щом Тирел се отдалечи, а Томен тръгна със сир Адам Марбранд, изръмжа ядосано:
— Пиян ли сте, или бълнувате, сир? Мога ли да знам защо според вас трябва да вечерям с този алчен глупак и вдетинената му жена? — Вятърът разроши златната й коса. — Няма да го назнача за Ръка, ако това е…
— Тирел ти е нужен — прекъсна я Джайм. — Помоли го да завземе Бурен край за Томен. Поласкай го и му кажи, че ти трябва на бойното поле, да замести баща ни. Мейс си въобразява, че е велик войн. Или ще ти осигури Бурен край, или ще го оплеска и ще изглежда глупак. И в двата случая печелиш.
— Бурен край? — Церсей помисли. — Да, но… лорд Тирел ясно даде да се разбере, че няма да напусне Кралски чертог, докато Томен не се ожени за Марджери.
Джайм въздъхна.
— Тогава нека се оженят. Ще минат години, докато Томен порасне достатъчно, за да консумира брака. А дотогава съюзът винаги може да се разтрогне. Дай на Тирел сватбата му и го отпрати да си играе на война.
По лицето на сестра му пропълзя хитра усмивка.
— Дори обсадите крият опасности. Какво пък, нашият владетел на Планински рай може дори да загуби живота си в такава авантюра.
— Риска го има — призна Джайм. — Особено ако този път търпението му изневери и реши да щурмува портата.
Церсей го изгледа продължително.
— Знаеш ли, за миг сякаш чух баща ни.
БРИЕН
Портите на Дъскъндейл бяха затворени и залостени. Градските стени сияеха бледо в предутринния сумрак. По зъберите им като призрачни стражи се движеха облачета мъгла. Пред портите бяха спрели десетина двуколки и волски коли — чакаха да изгрее слънцето. Бриен зае мястото си зад една, натоварена с ряпа. Прасците я боляха и беше добре, че можеше да слезе от коня да се поразтъпче. Скоро от горите изтрополи друга двуколка. Когато небето взе да просветлява, опашката се беше проточила на четвърт миля назад.