Магьосникът
- Автор: Скотт Майкл
- Серия: Тайните на безсмъртния Никола Фламел #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магьосникът». Краткое содержание книги:
Калифорния:
В ръцете на д-р Джон Дий и Тъмните древни „Книгата на Авраам Мага“ би могла да се превърне в опасно оръжие, което да доведе до разрухата на познатия на човечеството свят. Най-могъщият ръкопис в историята съдържа тайната на безсмъртието — тайна, която никой не бива да узнава. Две страници делят Дий от познанието, което ще възвърне властта на Тъмните древни.
Единствено близнаците Джош и Софи могат да го спрат — но те са отдалечени на 13000 километра.
Париж:
Никола, Софи, Джош и Скати избягват от Охай и се озовават в Париж — Града на светлините, някогашен дом на Никола Фламел. Но завръщането не е никак приятно. Николко Макиавели, философ и виден колекционер на предмети на изкуството, живее в Париж и работи за Дий. Той е по петите им, а времето на Никола и Пернел изтича. С всеки изминал ден силата им намалява, телата отслабват. Време е Софи да овладее и втората магия — Огнената.
Само един човек е в състояние да я обучи: някогашният ученик на Фламел, граф Сен Жермен — самият той алхимик, магьосник и рок звезда.
Джош и Софи Нюман са единствената надежда за оцеляване на човешкия род. При положение че преди това не се настроят един срещу друг…
Мразеше Париж.
Невинаги бе било така. Някога това беше любимият му град в цяла Европа, изпълнен с най-чудесните и необикновени спомени. В края на краищата тук го бяха направили безсмъртен. В една тъмница дълбоко под Бастилията Богинята-врана го бе отвела при един Древен, който му бе дарил вечен живот в замяна на сляпа вярност.
Джон беше работил за Древните, бе шпионирал за тях, бе изпълнявал много опасни мисии в безчет Сенкоцарства. Беше се сражавал с армии от мъртви и немъртви, бе преследвал чудовища през диви пустеещи земи, бе крал някои от най-ценните магически предмети, свещени за дузина цивилизации. С времето се бе превърнал в най-добрия слуга на Тъмните древни; нямаше нищо, което да не му е по силите, нямаше мисия, която да е прекалено трудна… освен когато работата опираше до семейство Фламел. Английският Магьосник се бе провалял отново и отново в опитите си да залови Никола и Пернел — няколко пъти в същия този град.
Това си оставаше една от най-големите загадки в дългото му съществуване: как му се изплъзваше семейство Фламел? Той командваше армия от човеци и нечовеци, можеше да използва птиците, плъховете, котките и кучетата. Имаше на свое разположение създания от най-тъмните дълбини на митологията. Но в продължение на повече от четиристотин години двамата Фламел му се бяха изплъзвали, първо тук, в Париж, а после по цяла Европа и в Америка. Винаги бяха с една крачка пред него и често напускаха града само часове преди той да се появи. Изглеждаше, сякаш едва ли не някой ги предупреждава. Но това, разбира се, беше невъзможно. Магьосника не споделяше плановете си с никого.
В стаята зад него се отвори и затвори врата. Ноздрите на Дий се разшириха, долавяйки лекия мирис на стара змия.
— Добър вечер, Николо — каза Джон, без да се обръща.
— Надявам се, че полетът е бил приятен и че си доволен от тази стая? — Макиавели бе уредил да посрещнат Дий на летището и да го съпроводят с полицейски ескорт до неговата голяма градска къща край площад „Канада“.
— Къде са те? — попита грубо Джон, пренебрегвайки въпроса на домакина си, като смяташе по този начин да утвърди превъзходството си. Може и да беше с няколко години по-млад от италианеца, но той беше шефът.
Макиавели излезе от стаята и застана до Дий на балкона. Тъй като не му се искаше да намачка костюма си в металния парапет, сложи ръцете си зад гърба. Високият, елегантен, гладко избръснат италианец с късо подстригана бяла коса контрастираше силно с дребния мъж с остри черти, козя брадичка и прошарена коса, вързана на стегната конска опашка.
— Още са в къщата на Сен Жермен. Неотдавна и Фламел се присъедини към тях.
Доктор Дий хвърли кос поглед към Макиавели.
— Изненадвам се, че не си се изкушил да опиташ да ги заловиш сам — рече той лукаво.
Николо се загледа над града, който управляваше.
— О, мислех си да оставя окончателното им залавяне на теб — отвърна той меко.
— Искаш да кажеш, че са ти наредили да ги оставиш на мен — тросна се Джон.
Макиавели не отговори нищо.
— Къщата на Сен Жермен изцяло ли е обградена?
— Да.
— И вътре има само пет души? Без слуги, без пазачи?
— Алхимика, Сен Жермен, близнаците и Сянката.
— Скатах е проблемът — промърмори Дий.
— Може и да имам решение за него — подхвърли меко италианецът. Изчака Магьосника да се обърне и да го изгледа със сивите си очи, в които проблясваха оранжевите отражения на уличните лампи. — Повиках дисите — най-яростните врагове на Скатах. Три от тях току-що пристигнаха.
Една от редките усмивки изви тънките устни на Дий. После той отстъпи от Макиавели и се поклони леко.
— Валкириите — наистина великолепен избор.
— Нали сме на една страна — поклони се в отговор италианецът. — Служим на едни и същи господари.
Магьосника се готвеше да влезе в стаята, когато спря и се обърна да погледне Николо. За миг във въздуха се усети съвсем лек мирис на сяра.
— Ти нямаш представа на кого служа аз — каза той.
Дагон отвори високата двукрила порта и отстъпи назад. Николо Макиавели и доктор Джон Дий влязоха в изящно обзаведената, пълна с книги, библиотека, за да приветстват своите гости.
В стаята имаше три млади жени.
На пръв поглед те толкова си приличаха, че можеха да са тризначки. Бяха високи и слаби, с дълга до раменете руса коса, и облечени еднакво в черни потници под меки кожени куртки, сини джинси и високи до коленете ботуши. Лицата им бяха целите ъгловати: остри скули, дълбоко хлътнали очи, издадени брадички. Само очите им ги отличаваха. Те бяха в различни оттенъци на синьото, от най-бледото сапфирено до тъмното, почти лилаво индиговосиньо. И трите изглеждаха някъде на шестнайсет-седемнайсет години, но всъщност бяха по-стари от повечето цивилизации.