Илюзия с огледала

— Джина, не Кейт.

Но Джина се засмя.

— Тя знае какво говори. Ще видиш, след миг ще те нарече Петручио.

— Просто мисля — Мис Марпъл се обърна към Уолтър, — че се държа много умно, момчето ми.

— Смята, че ти си най-добрият съпруг за мен — добави Джина.

Мис Марпъл погледна първо единия, после другия. Беше й приятно да гледа тези двама млади и толкова влюбени. Уолтър Хъд се бе променил изцяло и изобщо не приличаше на смръщения младеж, когото бе срещнала при пристигането си в Стонигейтс — сега бе един добродушен, усмихнат гигант…

— Вие двамата — въздъхна тя — ми напомняте за…

Джина се втурна напред и закри устата на мис Марпъл с ръка.

— Не! — възкликна тя. — Не го казвайте. Тези ваши сравнения ми се струват подозрителни. Винаги имат жило на опашката. Вие, скъпа, сте една много лоша възрастна жена.

Очите й станаха замечтани.

— Като си помисля за вас с баба и леля Рут… Когато сте били млади… Чудя се какви ли сте били? Някак си не мога да си го представя…

— Сигурно — съгласи се мис Марпъл. — Беше преди толкова много време!