Френски акцент
- Автор: Корнуэлл Патриция
- Серия: Кей Скарпета #10
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Френски акцент». Краткое содержание книги:
— Знам, по това време на годината сте затрупани — промени плахо темата Мърл. — При всички тия хора, дето карат пияни. Или се самоубиват, или изпадат в скандалджийско настроение и се карат с всеки срещнат.
Коледа се падаше след някакъв си половин месец. Тогава дежурен беше Филдинг. Вече не помнех колко Бъдни вечери съм посрещала с пейджър.
— Избухват и пожари.
— Просто по това време на годината възприемаме болезнено всички бедствия, които стават — обясних им точно когато вратите на асансьора се отвориха.
— Сигурно.
— А помниш ли онзи пожар…
Вратите се затвориха и аз се отправих към втория етаж, където развеждахме гражданите, политиците, всички, проявили интерес към дейността ни. Лабораториите се намираха зад огромни огледални стъкла и отпърво учените, свикнали да работят зад дебели стени, се чувстваха притеснени и се смущаваха. Сега вече никой не ги забелязваше. Специалистите проверяваха спусъците на пистолети, изследваха петна кръв, пръстови отпечатъци и косми, без почти да забелязват дали има някого от другата страна на стъклото, където сега аз тиках количката.
Светът на Нийлс Вандър се състоеше от множество плотове, отрупани с какви ли не инструменти и технически чудесии. До едната стена имаше дървени шкафове със стъклени вратички, които Вандър бе превърнал в своеобразни камери, където върху въже за пране бе прихванал с щипки предмети, изложени на изпаренията на лепило.
В миналото учените и полицията почти не успяваха да свалят отпечатъци от непорести предмети, например от найлонови пликове, магнитна лента, изолирбанд и кожа. После съвсем случайно беше открито, че изпаренията от лепило марка „Супер Глу“ полепват като праха за сваляне на отпечатъци по грапави повърхности. В ъгъла имаше друга камера за лепило, наречена „Сивак II“, и побираща по-обемисти предмети — например пушки или автомобилни калници, че и цели трупове.
В камерите с регулируема влажност се вадеха отпечатъци от порести предмети — например от хартия или дърво, обработени с нинхидрид, макар че понякога Вандър прибягваше до бързия метод и работеше с домашна парна ютия — един-два пъти дори изгори веществените доказателства, най-малкото така се шушукаше.
В другите помещения от владенията на Вандър имаше автоматична дактилоскопска система, а също тъмни стаички за дигитално аудио- и видео увеличение. Вандър ръководеше и фотолабораторията, където всеки ден се проявяваха над сто и петдесет ролки с филм. Отне ми доста време, докато открия Вандър, но накрая го намерих в лабораторията за отпечатъци, където по ъглите бяха струпани кутии от пица, в които изобретателните полицаи пренасяха гипсовите отливки от автомобилни гуми и обувки, до една от стените дори се мъдреше врата, която някой се бе опитал да избие.
Вандър седеше пред компютъра и сравняваше върху раздвоения екран отпечатъци от обувки. Оставих количката пред вратата.
— Признателна съм ти, че си се заел с това — рекох му.
Светлосините му очи както винаги бяха разсеяни, а лабораторната му престилка бе на морави петна от нинхидрида и около джобовете — със следи от мастило, изтекло от незатворени химикалки.
— Ей на това му се вика отпечатък — каза той и почука с пръст върху екрана на монитора, после стана от стола. — Купува си човекът нови обувки, но нали знаеш, подметките от гьон се хлъзгат. Затова грабва ножа и надялква подметките, понеже, видите ли, ще се жени. Само това оставаше — да падне, докато върви към олтара!
Той тръгна да излиза от лабораторията и аз го последвах — изобщо не ми беше до весели случки.
— После обаче го обират. Задигат му обувките, дрехи, едно-друго. Два дни по-късно една съседка е изнасилена. Полицията открива на местопрестъплението следи от тези странни подметки. Напоследък кражбите в квартала доста са зачестили. — Вандър влезе в лабораторията с алтернативното осветление. — Оказва се, че ги е извършило това хлапе. На тринайсет години, моля ти се! — поклати глава Вандър и щракна лампите. — Умът ми не го побира какво им става на тия дечурлига! Когато бях на тринайсет години, най-ужасното нещо, което съм извършвал, е да застрелям някоя птичка с въздушната пушка.
Той намести дъговата лампа върху триножника.
— И това не е шега работа — усмихнах се аз.
Заех се да редя дрехите върху белия чаршаф под химическия похлупак, а колегата ми включи дъговата лампа и вентилаторчето й забръмча. След около минута завъртя копчето на най-силно. Остави до мен чифт предпазни очила, а аз наместих върху обектива син 450-нанометров оптичен филтър. Сложихме си очилата и изключихме осветлението. Дъговата лампа хвърляше синкаво сияние върху пода. Сянката на Вандър се раздвижи заедно с него, а шишенцата с боя навред из помещението светнаха досущ неонови съзвездия в яркожълто, отровнозелено и кървавочервено.