Грешникът

Виктор седеше с кръстосани крака на пода до елхата, опитвайки се да разплете омотаните гирлянди. Щом я видя, се засмя примирено.

— Не съм станал по-добър в това от времето, когато бяхме женени.

— Не съм очаквала нищо подобно — промълви Мора, оглеждайки светлините.

— Ами, помислих си, че вече е осемнайсети декември, а все още нямаш елха.

— Не ми остана време за това.

— Винаги остава време за Коледа, Мора.

— Каква промяна само. Преди ти беше този, който бе винаги прекалено зает, за да обръща внимание на празниците.

Той вдигна към нея погледа си от сребърните гирлянди.

— А ти вечно ще ме обвиняваш за това, нали?

Младата жена замълча, съжалила за последния си коментар. Припомнянето на стари обиди не беше добро начало за вечерта. Обърна се, за да закачи палтото си в стенния гардероб. И извика, докато беше с гръб към Виктор:

— Да ти донеса ли нещо за пиене?

— Каквото ще пиеш и ти.

— Дори да е момичешко питие?

— Бил ли съм някога сексист по отношение на коктейлите?

Тя се засмя и отиде в кухнята. Извади от хладилника зелени лимони и сок от червени боровинки. Отмери в шейкъра за коктейли трипъл сек3 и водка „Абсолют лимон“. Застанала до мивката, разклати течността и леда, усещайки как металният съд се покрива със скреж. При разтърсването на шейкъра се чуваха звуци като от тракането на зарче в чаша. „Всичко е хазарт, и най-вече — любовта. При последното си залагане изгубих — мислеше си тя. — А този път на какво залагам? За шанса да поправя нещата помежду ни? Или на още една възможност да си разбия сърцето?“

Разля ледената течност в две чаши за мартини и ги понесе към дневната, когато забеляза изхвърлените в кофата за боклук опаковки от готова храна, купена от ресторант. Усмихна се. Значи все пак Виктор не се бе превърнал като по магия в главен готвач. Вечерята им днес беше дело на друг главен готвач — на въпросния ресторант.

Когато влезе в дневната, установи, че Виктор се е отказал от окачването на гирляндите и прибира празните кутии с коледна украса.

— Положил си доста усилия — рече тя, като постави чашите за мартини върху масичката за кафе. — Крушки, светлинки и всичко останало.

— Не намерих никаква коледна украса в гаража ти.

— Оставих всичко в Сан Франциско.

— И не си си купувала?

— Не съм правила елхи.

— Минаха три години, Мора.

Тя седна на дивана и спокойно отпи от коктейла си.

— А ти кога за последен път извади кутията с коледни лампички?

Той не отговори, а се съсредоточи върху подреждането на празните кутии. Когато най-после заговори, го направи, без да я погледне.