Целта на Борн
- Автор: Ладлэм Роберт, Лустбадер Ерик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Талев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Целта на Борн». Краткое содержание книги:
— Трейси се държеше покровителствено с Холи, виждаше, че Ноа я ухажва, защото не можеше да има нея. Чувстваше, че отношението на Ноа е цинично и неискрено, докато Холи приемаше връзката им далеч по-сериозно. Трейси смяташе, че всичко това ще свърши със сълзи, и то от страна на Холи.
— Защо тя не се намеси, защо не каза на Ноа да се отдръпне?
— Каза му. Той й отвърна, и то прекалено рязко, ако питаш мен, да не се меси.
— Ти разговаря ли с него?
Диего придоби още по-нещастен вид.
— Знам, че трябваше да го направя, но не повярвах на Трейси, или може би не ми се искаше да й повярвам, защото ако го бях сторил, положението и без това беше станало объркано и аз не…
— Какво, не си искал да си мърсиш ръцете, така ли?
Диего кимна, но не погледна Борн в очите.
— Имал си подозрения за Ноа.
— Не знам, може би наистина е било така. Обаче истината е, че исках да си имаме доверие, исках да вярвам, че всичко ще се оправи, че ще уредим нещата помежду си, защото ни е грижа един за друг.
— Било ви е грижа един за друг, но не по подходящия начин.
— Като се замисля сега, всичко е било изопачено, никой не е бил това, за което се е представял, нито е харесвал това, което е казвал, че харесва. Дори не мога да разбера какво ни е събрало заедно.
— Там е цялата работа, нали? — рече Борн, като се стараеше да не бъде груб. — Всеки от вас е искал нещо от някой друг от групата. По един или друг начин всички сте използвали приятелството си като лост.
— Всичко, което правехме заедно, всичко, което казвахме или си доверявахме един на друг, е било лъжа.
— Не непременно — каза Борн. — Ти си знаел, че Трейси работи за Аркадин, нали?
— Казах ти, че не знаех.
— Помниш ли какво каза, когато те попитах с какво я държи Аркадин?
Диего прехапа устна, но не отговори нищо.
— Каза, че Трейси е мъртва, че двете с Холи са мъртви и трябва да бъдат оставени на мира. — Той се вгледа в лицето на Диего. — Това е отговор на човек, който знае какво точно го питат.
Диего удари с длан върху барплота.
— Обещах й да не казвам на никого.
— Разбирам — каза кротко Борн, — но това, че го пазиш в тайна сега, никак не й помага.
Диего прекара ръка през лицето си, като че ли се опитваше да изтрие някакъв спомен. На втората маса от тях един мъж каза:
— Аз излизам. — Бутна назад стола си, изправи се и се протегна.
— Добре. — Диего срещна погледа на Борн. — Тя каза, че Аркадин й е помогнал да избави брат си от ужасна беда и сега той използва това срещу нея.
Борн почти щеше да каже: Ама Трейси нямаше брат. Обаче се сдържа и попита:
— Какво друго?
— Нищо. Беше след… преди да си легнем. Беше много късно, тя пи твърде много, беше потисната през цялата вечер и после, веднага след като свършихме, не можа да се сдържи и се разплака. Попитах я да не би да съм я обидил с нещо, което я накара да се разплаче още по-силно. Държах я дълго в прегръдките си. Когато се успокои, ми каза.
Нещо не беше наред. Криси беше казала, че нямат брат. Трейси е казала на Диего, че имат. Една от сестрите лъжеше, но коя? По каква причина Трейси би могла да излъже Диего и по каква Криси да излъже него?
В този момент Борн забеляза някакво раздвижване с крайчеца на окото. Мъжът, който си беше осребрил чиповете, се запъти към бара и след две крачки Борн разбра, че се е отправил право към тях.
Въпреки че не беше едър, видът му беше страховит. В черните му очи като че ли тлееше злоба, а лицето му беше с цвят на щавена кожа. Гъстата му коса и късо подрязаната брада имаха цвета на очите. Носът му беше орлов, устните широки и дебели, а бузите като изсечени. Едната му рунтава вежда беше пресечена по диагонал от малък белег. Вървеше приведен напред, ръцете му бяха отпуснати, но не ги размахваше и дори изобщо не ги помръдваше.
Обаче походката издаваше професионалиста, човек, когото смъртта съпътства от здрач до зори. Всичко това отключи един спомен през влудяващите завеси на амнезията на Борн.
По гърба му преминаха тръпки от разпознаването: този човек му беше помогнал да се сдобие с пръстена с Доминьона.
Борн се отдръпна от Диего. Този човек, който и да беше, не го познаваше като Адам Стоун. В момента, в който Борн го приближи, той протегна ръка и на сбръчканото му лице се появи усмивка.
— Джейсън, най-после те спипах.
— Кой сте вие? Откъде ме познавате?
Усмивката му вече не беше толкова широка.
— Отавио. Джейсън, не ме ли помниш?