Земя за прицел

— По-добре щеше да бъде да се обърнехте към някой анархист — каза Борис.

— Няма подходящ, господине.

— С какво мога да ви бъда полезен?

— Да закупим оръжие и боеприпаси.

— Но аз не одобрявам терора!

Заговори ниският:

— А какво ни остава друго, господине? Да легнеме и да ни ко̀лат?!…

— Кои сте вие, впрочем? Би следвало да знам с кого разговарям…

— Няма значение! — каза високият. — Нито имената, нито личността ни! Днес сме ние, утре ще бъдат други. Ние сме хора без личен живот. Напуснали сме всичко — родители, близки, приятели… Това не е ли достатъчно?

Внезапно ниският изтегли изпод палтото си един наган. Високият веднага го последва. И двамата гледаха нагоре по улицата. В първия момент Борис трепна. Забеляза съвсем близо силуета на един полицай. От снега не бяха усетили стъпките му.

— Приберете пищовите и стойте спокойно! Това е швейцарски полицай и прави своя редовен нощен обход — тихо ги предупреди той.

— Тая сволоч по целия свят е еднаква!… — промърмори високият.

Двамата прибраха оръжието си.

— Как са ви документите?

— Редовни, на чуждо име.

Швейцарският пазител на реда застана до тях.

— Добър вечер, господин полицай — каза Борис. — Прекрасна зимна нощ!…

Той не отвърна на поздрава и като всеки полицай подозрително огледа тримата.

— Живея тук, в тази къща. А това са мои приятели. Може би ще искате да видите документите ми?

Изисканият начин на изразяване, солидното облекло на Борис и коженият му сак успокоиха полицая. Той им пожела лека нощ и отмина.

— Нека се качим в стаята ми…

— Не. По-добре хазайката ви да не ни вижда с вас — отвърна високият.

— В Ориента е по-лесно да купите оръжие — каза Борис.

— Да ни пробутат ска̀пани пушки? — възрази ниският.

— Ти мълчи! — спря го високият. — Нас, господине, ни трябва най-модерно оръжие. Последна дума на техниката и взривни материали.

— Това струва много пари!

— Ние имаме.

— Какъв е произходът им?

— Различен. Грошове от народа и пари от експроприация91.

— Какъв род оръжие искате да купите?

— Носим точен списък, но нямаме връзки с фабриките.

— А как ще бъде употребено то?

— По най-добрия начин! Ще вдигнем във въздуха влакове, телеграфни стълбове, ще взривим банки, ще раздрусаме тая гнила империя. Ще обърнем внимание на целия свят за страданията на Македония и ще покажем на какво е способен тоя народ!

— Няма нужда да продължавате! Останалото ми е известно от налудничавите брошури на анархистите!

Настъпи неприятно мълчание, изпълнено с напрежение. Накрая високият сухо рече:

— Знаехме, че няма нищо да излезе, но нашият другар Матов настоя и каза, че сте честен човек. Сега съжаляваме! По-лесно е камила да влезе в иглени уши, отколкото банкерски син да участва в революция!…