Смъртоносен уикенд
- Автор: Пирсон Ридли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Кирякова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Смъртоносен уикенд». Краткое содержание книги:
— Искам да намеря паспорта ти на бюрото си най-късно до пет следобед. Ако не го получа дотогава, ще го взема със съдебно разпореждане.
— Нищо не разбирам! Защо подозирате мен? Аз харесвах Али. И защо да не е нещастен случай? Не ме забърквай в това. Моля те!
— Нямам избор. Съжалявам, Дани, но може би е най-добре да се обадиш на Дъг. — Дъг Анестад беше негов адвокат при ареста му за наркотици.
— Тъкмо сега започвам на чисто. Захванал съм се с нещо хубаво. — Вече се молеше. Изглеждаше жалък, докато хленчеше като малко дете. — Имам бизнес план. И то добър. Питай Пади. Хайде де, Уолт. Познаваш града на пръсти. Няма къде да ти избягам.
— Положението ти никак не е розово — рече Флеминг. — Ще ми се да можех да ти кажа нещо друго.
— Не може да бъде! — саркастично отвърна Дани, преливащ от яд. — За пръв път ще ми е. Уолт, стига глупости. Моля те!
Шерифът се изправи, изключи записващото устройство и го прибра в джоба си. Сложи ръка върху рамото на Дани и се зачуди какво да му каже; после се обърна и излезе.
16.
Опряла се на предната броня на черокито, Фиона нетърпеливо потупваше крака си с вестник. Носеше три четвърти панталон в цвят каки и бледолилава риза с големи бели копчета. Обедното слънце прежуряше и пиколото беше паркирал колата на сянка под огромната козирка пред входа на хотела. Уолт я отключи с дистанционното и Фиона се пъхна вътре, без да чака покана.
— Закарай ме до моята кола, моля те. Чакам вече цяла вечност, а е прекалено горещо да вървя дотам. — Тя отвори прозореца. — Къде ли не те търсих.
— Можеше да се обадиш по телефона — отвърна той.
— Опитах, но ти не го вдигаше.
— А, да… бях в боулинга в сутерена.
Младата жена го изгледа подозрително.
— По работа — обясни той. — Но не ти го препоръчвам.
— Аз съм виновна — каза тя, когато Уолт влезе в огромния паркинг. Надяваше се, че ще го упъти къде е паркирала, но тонът й го накара да не пита. — Нали ти е познато онова чувство, когато се опитваш да се сетиш за нещо, усещаш, че е на върха на езика ти, но то все ти се изплъзва. Ето така се чувствах и аз. — Погледна го настоятелно в очакване да направи връзката.
Уолт нямаше представа за какво му говори.
— Птичите изпражнения — каза тя и размаха вестника пред очите му.
Той отмести встрани ръката й и отби колата.
— Какво за тях?
— Аз направих снимките.
— Знам, Фиона. Нали бях там.
— Не онези снимки — започна да се изнервя тя, сякаш нямаше по-ясно нещо на света от това. — Чети!
Уолт взе вестника от ръката й. Беше отворен на пета страница. Заглавието на статията гласеше: „Птици превземат областния приют за кучета“. Спомни си, че баща му се шегуваше със същата статия предишния ден.
— Има и още нещо… — продължи тя.
— Остави ме да я прочета — прекъсна я той.
— Не я пазя цялата.
— Чакай малко! Ставаше въпрос за лястовици — сети се Уолт.
— Стотици! Всичко е покрито с изпражненията им, включително и животните — каза Фиона, увлечена от вълнението му. — От регионалната здравна инспекция са се заканили, че…
— Че ще затворят приюта. Точно така!
— Птичи изпражнения, Уолт! — победоносно го изгледа тя. — Точно там настаниха упоената пума, докато отделът за защита на рибата и дивеча вземе решение какво да прави с нея. Алая Холмс е била в кучкарника.
— Мамка му!
— И аз това казвам!
17.
Уолт влезе в пристройката към сградата, в която се помещаваше Дружеството за закрила на животните, няколко минути след колегата си Ранди Андерсън, а малко по-късно пристигна и Фиона с фотографската си апаратура. Яркозелената метална постройка стърчеше върху затревена могила на около пет километра от Крой Каньон, западно от Хейли. Рано сутрин там виеха койоти, а зимно време снегорините едва успяваха да изкачат стръмния баир. Доброволката от приюта — жена на средна възраст, която Уолт разпозна като редовен зрител на срещите по софтбол — му предложи чаша кафе, но той учтиво отказа. Двамата с Андерсън си сложиха латексови ръкавици и нахлузиха хартиени калцуни върху ботушите си. Колегата му Ранди — върлинест мъж с тясно, момчешко лице и големи зъби — изпълняваше функциите на съдебен следовател в екипа на шерифа. Имаше зад гърба си курс с основни познания по съдебна медицина към специализирания колеж в Нампа, завършен веднага след средното образование.
— Всичко ли взе? — попита Уолт, без изобщо да е сигурен, че иска да знае отговора.