Лабиринтът на Озирис
- Автор: Сассман Пол
- Серия: Юсуф Халифа #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Лабиринтът на Озирис». Краткое содержание книги:
Журналистка е брутално убита в арменската катедрала в Йерусалим и детектив Ариех Бен Рои се заема да открие убиеца. Една от оскъдните следи като че ли не пасва с разследването — връзка със стар случай с изчезнал човек в Египет. Озадачен, Бен Рои се обръща за помощ към стария си приятел и съперник Юсуф Халифа от полицията в Луксор.
Макар и изтерзан от лични проблеми и погълнат от друг случай с мистериозно отровени кладенци в Източната пустиня, Халифа се съгласява да помогне на приятеля си.
Онова, което открива, ще промени завинаги живота и на двамата.
Двете разследвания се преплитат и детективите са въвлечени все по-дълбоко в зловеща мрежа от насилие, тормоз, корпоративни престъпления и антикапиталистически терористични групи. А в сърцето на тази мрежа се намира Лабиринтът — древна загадка отпреди три хилядолетия, която вече е взела живота на двама души, а скоро ще отнеме и още…
— Кога видяхте за последно госпожа Клайнберг? — попита той.
— Видях я преди около шест седмици. Беше дошла до Тел Авив и обядвахме заедно. В един малък палестински ресторант в Дакар. Приятно местенце. За последно разговаряхме преди осем дни, когато се обади да иска поредната отсрочка. Каза, че попаднала на нещо интересно и й трябвало малко повече време, за да поразрови.
Бен Рои присви очи.
— Каза ли ви какво точно?
— Обикновено, когато Ривка каже, че е попаднала на нещо интересно, това е съкращение на „Смятам да подкарам в напълно различна посока“. Щях да я разпитам по-подробно, но дъщеря ми тъкмо беше отишла в родилното и си имах други грижи. Естествено, ако знаех, че повече няма да я чуя, щях да проявя повече внимание.
Той въздъхна, вдигна запалката и отново прокара пламъка по тютюна. Бен Рои погледна бележките си. Мислеше за изрезките, върху които беше работила Клайнберг шест дни преди убийството й. Те определено бяха в различна посока.
— Думата „восги“ говори ли ви нещо? — попита той. — Означава злато на арменски.
Ярон се замисли и накрая поклати глава.
— „Барън Корпорейшън“?
— Чувал съм името. Някакъв американски гигант, нали?
— Госпожа Клайнберг като че ли се е интересувала от тях. От златна мина, която разработвали в Румъния.
Ярон вдигна вежди. Това определено беше новина за него.
— Споменавала ли е за злато или добив на злато?
— Доколкото си спомням, не.
— Ами за Египет? В нощта на смъртта й е трябвало да лети до Александрия и обратно.
Редакторът отново вдигна учудено вежди.
— Определено никога не ми казваше подобни неща. Преди време работеше върху един контрабанден тунел — нали се сещате, палестинци се промъкват през блокадата в Газа и осигуряват припаси от Синай. Но това беше преди повече от година.
— Може би е решила да отиде на почивка?
— Ривка? В Египет? Много ме съмнява. Не си падаше по почивките. Пък и никога не е била добре с парите.
Бен Рои почука бележника с химикалката си.
— Самюел Пинскър? — опита той. — Да сте чували нещо за него?
— Чувал съм за Леон Пинскър. Ционист от деветнайсети век.
— Самюел Пинскър. Британски минен инженер.
— Нищо не ми говори.
— А арменската общност? Споменавала ли ви е нещо?
— За арменския квартал? За катедралата „Свети Яков“?
Не и не.
— Ами за антикапиталистическото движение? Проявяваше ли интерес към него?
Ярон го изгледа, сякаш питаше „що за въпрос е това“.
— Разбира се, че се проявяваше интерес. Всички проявяваме интерес. Капитализмът прееба света. Как може Да не бъдеш против система, която оставя два и половина милиарда души да живеят с по-малко от два долара на ден за нея? Не, и концентрира осемдесет и пет процента от световното богатство…
— „Немезида в действие“? — прекъсна го Бен Рои, не му се слушаха политически лекции. — Това име да се е споменавало някога? Те са антикапиталистическа група, която нахлува в офиси, хаква…
— Компютри — на свой ред го прекъсна Ярон. — Да, знам за тях.
Замълча, оглеждайки лулата си, след което добави:
— Да, името се е споменавало.
Бен Рои се поизправи в стола си. Най-сетне нещо беше захапало стръвта.
— Наскоро ли?
Ярон поклати глава.
— Преди две-три години, когато Ривка започна да пише за нас. Предложи да подготви материал за тях. Каза, че имала връзки с групата, можела да изкопчи интервю от някой от хората им. Което щеше да бъде сериозен удар, тъй като, доколкото знам, те не говорят с медиите.
Замисли се за момент. После се наведе и започна да пише нещо на лаптопа „Тошиба“, който лежеше на бюрото му. Набръчканите му дебели пръсти летяха с изненадваща скорост по клавиатурата. Когато приключи, завъртя компютъра и направи на Бен Рои знак да погледне.
— Интересна групичка — каза той, докато детективът прекосяваше стаята. — Нещо като екстремна форма на сайтовете, вдигащи тревога. Уикилийкс със заплахи. Определено имат влияние. Големите компании се насират, като чуят за тях.
Бен Рои се облегна на бюрото и се наведе към екрана. На него беше заредена началната страница на уебсайт www.thenemesisagenda.org. Изглеждаше по-скоро функционална, отколкото стилна, отгоре имаше надпис: „Немезида в действие — Разобличаване престъпленията на глобалния капитализъм“.