Кървави книги (Том I)

— Не се тревожи за мен — успокои го тя. — Взех решение. Всичко, което наистина искам… — Тя махна ръце от слабините си и ги сложи върху лицето му. Бяха леденостудени. — Всичко, което наистина искам, си ти. Не мога да имам секса и сцената. В живота на всеки настъпва момент за вземане на решения.

Тя облиза устни. Езикът й се плъзна по тях, но не остави влажна следа.

— Инцидентът ме накара да се замисля, да преценя какво е наистина важно за мен. И честно казано… — Започна да разкопчава колана му. — … не давам пукната пара… — А сега ципа. — … за тази или за която и да е друга шибана постановка.

Панталоните му паднаха на пода.

— Сега ще ти покажа какво е важно за мен.

Даян бръкна в слиповете му и го стисна. Студената й ръка направи допира още по-възбуждащ. Той се засмя и затвори очи, а тя смъкна гащите до средата на бедрата му и коленичи пред тях.

Професионалистка както винаги, Даян отвори гърло като водосточна тръба. Устата й бе по-суха от обичайното и езикът й го жулеше, но това усещане го побърка. Беше толкова хубаво, че почти не забеляза лекотата, с която го погълна, като го пое по-навътре, отколкото някога бе успявала, използвайки всеки известен й трик, за да засили възбудата му. Поемаше го бавно докрай, после увеличаваше темпото, а щом усетеше, че той е на път да свърши, забавяше отново, за да му даде възможност да се овладее. Беше изцяло в нейна власт.

Калоуей отвори очи, за да наблюдава действията й. Тя се нанизваше на него, а на лицето й бе изписан възторг.

— Господи — изпъшка той, — толкова е хубаво. О, да, о, да.

Физиономията й не се промени и тя продължи да го обработва мълчаливо. Не издаваше обичайните звуци, нямаше го доволното сумтене и тежкото дишане през носа. Поглъщаше плътта му в пълна тишина.

Той сдържа дъха си за момент, защото му хрумна нещо. Тя продължи да движи главата си със затворени очи и свити около члена му устни, напълно погълната от заниманието. Измина половин минута, минута, минута и половина. И Калоуей усети, че го обзема ужас.

Даян не дишаше. Свирките й бяха толкова невероятни, защото не правеше паузи да вдишва и издишва.

Тялото му се скова и ерекцията му спадна. Това не я спря — тя продължи да помпа неуморно члена му, докато в съзнанието му се зароди една немислима мисъл:

„Тя е мъртва.“

„Намирам се в устата й, в нейната студена уста, а тя е мъртва.“

Ето защо се беше върнала, ето защо бе станала от масата за аутопсии и се бе върнала. Нямаше търпение да довърши започнатото и не се интересуваше нито от спектакъла, нито от жената, която й бе отнела ролята. За нея беше важно само това, което правеше в момента. И искаше да го прави цяла вечност.