Правдата на Торен

Лейтенанта Исааиа влезе, тръгна право към иконата на Торен в ъгловата ниша и запали тамяна в червената купа под нея. Шест от офицерите смръщиха вежди, а две измърмориха изненадано под нос. Единствена лейтенанта Дариет проговори:

- Оун няма ли да дойда на закуска?

Лейтенанта Исааиа се обърна към лейтенанта Дариет, вдигна вежди в израз на изненада, каквато, поне според моите наблюдения, не изпитваше, и каза:

- Амаат да ми е на помощ! Съвсем изключих, че Оун се е върнала.

В задните редици на групата, встрани от погледа на лейтенанта Исааиа, една от най-младшите лейтенанти се спогледа многозначително с друга от младшите лейтенанти.

- Всичко стана толкова тихо - продължи лейтенанта Исааиа. - Трудно ми е да свикна с мисълта, че тя отново е тук.

- Тишина и студена пепел - цитира една от младшите лейтенанти, които се бяха спогледали преди миг, по-дръзката от двете. Цитатът беше от елегична поема за човек, чиито погребални ритуали били съзнателно пренебрегнати. Лейтенанта Исааиа сякаш се поколеба как да реагира - следващият стих говореше за неспазения обичай да се оставя храна за мъртвите и думите на младшата лейтенанта биха могли да се тълкуват като критика към лейтенанта Оун, задето не се е появила нито на вечеря предния ден, нито днес за закуска.

- Вината е на Едно Еск - каза друга лейтенанта, като прикри с любезна усмивка намигането си към своята млада колега и хитроумно избрания от нея цитат и измери с поглед сегментите, които сервираха блюда с риба и плодове на барплота. - Може пък Оун да го е превъзпитала. Дай боже.