Воалът на властта
- Автор: Вудинг Крис
- Серия: braided path #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Воалът на властта». Краткое содержание книги:
Подчинените на злия бог-луна Арикарат, вещерите вече не са в сянка, а открито налагат контрол над столицата и целия континент. Лукавият Авун ту Коли е със статута на Император, но е подчинен на полуделия Върховен чаросплетник Какре. Армии от нови, неуязвими чудовища превземат главните имперски градове един по един. Разпръснати и разединени, благородниците не са в състояние да окажат съпротива и се обръщат за помощ към Различните Сестри и признават официално Аления орден. Щерката наследница Лусия ту Еринима излиза от летаргичния си унес и дава дългоочакваната надежда за спасение. Либера Драмач, Аления орден и бараксите се обединяват за последен, отчаян сблъсък за спасението не само на империята си, а и на цялата планета.
В Императорската цитадела в Аксками бе сервирана вечерята.
Лорд Протекторът Авун ту Коли беше коленичил срещу жена си до малката правоъгълна маса, лакирана в червено и черно. Между тях бяха наредени плетени кошници, от които се издигаше ароматен дим — отделни за стриди, ориз, кнедли и зеленчуци. До тях стояха малки купички със супа и сосове и високи бокали с гъсто, тъмнокехлибарено вино. След като слугите се увериха, че всичко е сервирано, се оттеглиха през закрития със завеска вход, оставяйки господаря и господарката сами.
Известно време те се хранеха мълчаливо. Макар че помещението не бе голямо, изглеждаше усойно и неприветливо, а начинът, по който отекваха и най-тихите звуци, засилваше впечатлението, че се намират в пещера. Още не бе станало време за палене на фенерите, макар и черният облак над Аксками да засенчваше слънчевата светлина и да потапяше древния град в сивкав полумрак.
— Ще хапнеш ли? — попита Авун след цяла вечност.
В продължение на няколко секунди Мураки не каза нищо. После взе приборите и започна да си сипва, а съпругът й последва примера й.
— Днес писането вървеше ли добре? — попита той.
— Доста добре — отвърна тя с някаква обвинителна нотка в гласа си.
— Мислех си, че няма да е зле да напуснеш тази стая — каза Авун. — Не е хубаво да се изолираш така, пък и никак не е добре за здравето ти.
Мураки го изгледа иззад завесата на косата си, след което хвърли многозначителен взор към прозореца. „По-здравословно е, отколкото да дишам този въздух“, сякаш казваше погледът й.
— Тогава съжалявам, задето наруших спокойствието ти — рече Авун, поливайки стридите с тъмен сос, като държеше купата с палец и показалец. — Просто исках да вечерям с жена си.
Съпругата му мълчеше. Тя започна да се храни, като използваше малките ножчета и вилички, прикрепени към сребърни напръстници, които се слагаха на средния и безименния пръст. Хапките й бяха мънички, сякаш ги нарязваше за някое мъниче.
— Фейа-корите се връщат от Зила — рече Авун. Изпитваше неустоима нужда да каже нещо, за да пробие ледената стена на отсрещното безмълвие. Когато Мураки не реагира по никакъв начин, продължи: — Войските на Империята са се изтеглили почти без съпротива. Чаросплетниците са много доволни от новите си творения и си мисля, че съвсем скоро към тези двете ще се присъединят и други.
Между двамата отново се възцари мъчителна тишина, но Авун вече се бе отказал да очаква нещо друго. В този момент обаче съпругата му го изненада.
— Кога? — попита тя.
— След няколко седмици.
— А после?
— Ще нападнем Южните префектури, след което ще се насочим към Тчом Рин.
— И ще опустошите и техните градове, така ли?
— Не виждам защо Чаросплетниците трябва да го правят — вдигна рамене Лорд Протекторът. — След като веднъж установят контрол над целия континент, няма да имат никаква нужда от фейа-корите. Както и от проклетите им миазми.
— А дали ще имат нужда от нас? — попита писателката. — Дали ще им трябваме, когато завладеят целия континент?
Авун се усмихна коварно.
— Знаеш, че не съм глупак, Мураки — рече той. — Не се заблуждавам, че вещерите ще ме оставят да бъда Лорд Протектор само от благодарност. Все още ще бъда безценен за тях. Хората имат нужда от водач с човешко лице. Никога няма да повярват на една Маска.
— Мислиш ли, че ще повярват на теб?
— Ще ми повярват, защото ще им върна небето — каза мъжът и отпи глътка вино. — Да не мислиш, че много ми харесва да живея под тази мъгла? Противоестествено е. Колкото по-скоро се отървем от бунтовниците, толкова по-рано ще можем да се освободим от фейа-корите и да разглобим димните ями на съставните им части.
— Ами храмовете?
Авун не й отговори веднага. Съпругата му можеше да изстиска и най-болезнените му циреи по такъв начин, че изобщо да не усети.
— Храмовете няма да се върнат. Чаросплетниците не харесват нашите богове.
Мълчанието на Мураки бе по-красноречиво от каквито и да е думи. Тя знаеше, че съпругът й продължава да ходи нощем в пустия храм на Оча на върха на Цитаделата, за да се моли тайно. Архитектурният шедьовър бе лишен от статуите на боговете, олтарите и изображенията, които го украсяваха навремето, и изглеждаше като бледа сянка на някогашното си великолепие. Мураки не смееше да се приближи до него, но мъжът й се отбиваше често там, когато търсеше уединение.