Престъпен експеримент

Моли започна да реже целината.

— Спомням си, че когато се родиха близнаците, леля ти ми подари една книга за гледане на бебета. Мисля, че даже не я отворих. Както и да е, ще бъде весело. И даже ако Лиз говори пак така екзалтирано за бебето си, може би поне малко от това ще повлияе на Кейти и Ричард.

Бил вдигна вежди.

— Моли, ти си деликатна като парен чук. По-добре внимавай, защото скоро двамата ще почнат съвсем да се избягват.

— Глупости. Не виждаш ли как се гледат? Там нещо пуши… и даже повече. Боже мой, Ричард ми се обади снощи да провери дали Кейти не е тук и после искаше да разбере какво става с нея. Трябваше да чуеш каква тревога звучеше в гласа му. Казвам ти, луд е по нея, но е достатъчно умен да не го показва, за да не я изплаши.

— Ти каза ли му за операцията?

— Не. Онзи ден сутринта Кейти ме скастри, когато я попитах дали е споделила с него какво смята да прави. Честен кръст, като гледам как повечето хора оставят нещата да висят… Виж, защо просто не каже на Ричард: „Имам такъв и такъв проблем, дреболия. И с мама беше същото, та трябваше да й правят кюртаж през няколко години. Аз изглежда съм го наследила от нея.“ А вместо това горкият човек наистина се тревожи, че има нещо сериозно. Не мисля, че е честно по отношение на него.

Бил стана, отиде до мивката, изплакна чашката и чинийката си и ги сложи в миялната машина.

— Според мен ти не си даваш сметка, че Кейти преживя страшен удар, изгубвайки двамата мъже, които е обичала и на които е разчитала… баща си, едва осемгодишна, и после Джон, вече на двадесет и четири. Тя ми напомня за последната сцена от „Отнесени от вихъра“, когато Рет казва на Скарлет: „Поднесох ти сърцето си, а ти го разби. После го дадох на Бони и тя също го разби. Трети път няма да рискувам.“ Ето това е част от проблема на Кейти. Но, откровено казано, смятам, че тя трябва сама да се справи с него. А това ти да кръжиш около нея като майка-орлица не й помага. От всичко най-много ми се иска да се съберат с Ричард Каръл. Той ще бъде добър с нея.

— Освен това играете голф заедно — подметна Моли.

Бил кимна.

— И това също. — Взе стръкче целина и го лапна. — Един съвет от мен. Ако Кейти не иска сама да каже на Ричард за тази операция, няма защо ти да му казваш. Не е честно към нея. Ако той е достатъчно настоятелен в загрижеността си, това би трябвало да й говори нещо. Ти ги събра, сега…

— … си трай — въздъхна Моли.

— Нещо такова. А утре вечерта, когато Кейти влезе в болница, двамата с теб отиваме в „Метрополитън“. Взел съм билети за „Отело“ преди месеци и не смятам да ги презаверявам. Бъди там, когато излезе от реанимацията в събота сутринта, но няма да е зле, ако й се прииска да има някого до себе си. Може би в петък вечерта ще поразмисли.