Смъртоносна опасност

Спрях костенурката до тротоара пред къщата, минах през двукрилата порта, изкачих се по стъпалата до входната врата и почуках с чукалото. Пресметнах, че на Майкъл ще му е нужна поне минутка, за да се измъкне от леглото и да слезе по стълбите, но вместо това веднага чух трополене, две крачки и завесите на прозореца до входа се размърдаха. Миг по-късно вратата се отвори и на прага застана Майкъл, който примигваше сънено. Беше облечен в дънки и тениска с надпис ЙОАН 3:16 на гърдите. Беше гушнал с мускулестата си ръка едно от момиченцата си, което още не бях виждал – то беше на около годинка, със златиста къдрава коса и спеше, притиснало бузка до гърдите на баща си.

– Хари – каза Майкъл и очите му се разшириха. – Милостиви боже, какво ти се е случило?

– Нощта се оказа дълга – отвърнах аз. – Минавал ли съм вече оттук?

Майкъл ме погледна втренчено.

– Не съм сигурен какво искаш да кажеш, Хари.

– Добре. Значи, не съм. Майкъл, трябва веднага да събудиш семейството си. Може би всички са в опасност.

Той отново примигна.

– Хари, вече е късно. Какво, за бога...

– Просто ме изслушай.

И аз му разказах набързо какво бях научил за Кошмара и как той се докопва до жертвите си.

Майкъл ме гледаше мълчаливо. После каза:

– Да видим дали съм разбрал правилно. Призракът на демона, който убих преди два месеца, върлува из Чикаго, влиза в сънищата на хората и изяжда съзнанията им отвътре.

– Да – отвърнах аз.

– И след като е отхапал част от теб, той си е създал тяло, което прилича на теб, и ти смяташ, че е тръгнал насам.

– Да – казах аз. – Точно така.

Майкъл сви устни за миг.

– Тогава аз как да съм сигурен, че ти не си Кошмара, който се опитва да ме накара да го поканя вътре?

Отворих уста. После я затворих. След това казах:

– И в двата случая е по-добре да остана навън. Чарити сигурно ще ми издраска очите заради това, че съм се появил тук в този късен час.

Майкъл кимна.

– Влизай, Хари. Изчакай да оставя детето в леглото.