Шестимата месии
- Автор: Frost Mark
- Серия: arthur conan doyle #2
- Год: 1996
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Иван Златарски
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Шестимата месии». Краткое содержание книги:
Но дори и не подозира колко сериозно греши. Защото го очакват шестима непознати, които се нуждаят от него. Само той може да им помогне в разкриването на зловещата загадка, която ги е събрала.
За да спечелят — или загубят — живота си и света!
С рязък заповеден жест към свитата чакащи придворни Рузвелт се обърна и се отдалечи, а те влязоха в крачка с него и го последваха. Инес се появи, за да запълни вакуума, останал след напускането им.
— Какво беше всичко това? — попита той.
— Шокиращ пример на Homo Americanus. Готов за препариране и излагане в музей.
— Я виж онази сбирщина контета там. И онзи франт — обади се Инес, кимвайки към един възслаб мъж с цилиндър, фрак, къса черна пелерина и развяващо се във въздуха бяло копринено шалче. Той разговаряше с някого, но на равни интервали поглеждаше в тяхна посока. Лицето му бе мургаво, с фини черти, а носът и устните му притежаваха някаква женска чувственост. Изглеждаше малко над трийсетте и се държеше с натруфената самоувереност на обожаван от ценителите маестро. — Започна да ми разказва за концерта, който смята да даде и по време на който всеки инструмент в оркестъра ще бъде представян от различна миризма, която ще се вдухва в залата от машина в мига, в който инструментът засвири…
— Различни миризми?
— Да, правилно ме чу: рози за струнните инструменти, сандалово дърво за медната секция, жасмин за флейтата и така нататък. Всяка миризма ще бъде издухвана през отделна дюза, включена към онази машина и задействана от конкретния инструмент.
— Исусе Христе!
— Казва, че вече притежавал и патент. „Одорама: симфония от миризми.“
— Това ме довърши.
— Е, така е в Америка — отбеляза Инес и запраши в неизвестна посока.
Висок, рус и добре изглеждащ мъж в смокинг изникна от тълпата в гръб на Дойл, тръгна целенасочено към него и бавно плъзна ръка под ревера на смокинга си. Забелязвайки го да се приближава, елегантният мургав мъж с коприненото шалче се обърна, отправи се директно към Дойл, хвана го здраво за ръката и го поведе навътре в тълпата.
— Мистър Конан Дойл, уверявам ви, че честта е изцяло моя — заяви смуглият мъж на гладък английски, издаващ в него аристократ, завършил Оксфорд. — Току-що се насладих на великолепното удоволствие от компанията на брат ви и си помислих, че ще ми разрешите свободата да ви се самопредставя.
„Е, вече го направи, мистър Одорама“ — помисли си Дойл.
Някъде зад тях високият рус джентълмен се спря и се сви в края на салона.
— Името ми е Престън Перегрин Райпур, но всички ми казват Престо. Сънародници сме. Завършил съм Оксфорд, колежа „Тринити“, випуск 84-та — заяви дендито, след което с тих и напълно сериозен глас, без никаква промяна в изражението си, допълни: — Моля ви, продължавайте да поглеждате към гостите от време на време, сър, и се усмихвайте вежливо, сякаш съм ви казал нещо, което леко ви развеселява.
— Какво?
— Наблюдават ни. Ще бъде най-добре, ако разговорът ни бъде кратък и изглежда на околните като напълно банален — каза Престо, от чиято реч бяха изчезнали всички следи от фриволност, заместени от интелигентна и сериозна откровеност.
— За какво става дума, господине? — усмихнато попита Дойл, подчинявайки се на желанието на мъжа да маскира истинското съдържание на разговора.
— Ще научите на друго място и по друго време. Застрашава ви опасност. Трябва да напуснете веднага — ухили се Престо и кимна на минаващата покрай тях семейна двойка.
Дойл се поколеба. Хвърли незаинтересован поглед наоколо, но не видя нищо опасно.
— Ще бъде ли удобно за вас, ако ви се обадя утре в хотела, да кажем, към девет часа? — попита Престо.
— Не, ако не науча поне приблизително за какво става дума.
Райпур махна с ръка на някого зад гърба на Дойл и се изсмя като побъркан. После тихо добави:
— Някой краде великите свещени книги на човечеството, мистър Конан Дойл. Мисля, че това вече ви е известно. Вярвам ще се съгласите, че подобна тема заслужава един час от вашето време, макар и само за да задоволите вроденото си любопитство.
Дойл изпитателно изгледа събеседника си, но той издържа на погледа му.