Под повърхността на звяра
- Автор: Лей Лора
- Серия: Breeds #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Под повърхността на звяра». Краткое содержание книги:
Рони Андрюс е влюбена в Тайбър от единадесетгодишна. Когато той я изоставя, на нея не й остава нищо друго, освен да продължи живота си сама. Но след една съдбоносна целувка, Рони вече не може да живее далеч от него.
Какво би направил един мъж, ако пусне телевизора и види, че единствената жена, когато някога е означавала нещо за него, е преследвана от гладни за сензации репортери заради него?
Тайбър Уилямс е един от петимата, наричащи себе си Породи. Винаги е знаел, че Вероника е специална. Дълги години се е борил с животното в себе си и чувствата си към нея, за да може тя да има живота, който заслужава. Но белегът на шията й променя всичко. Тя му принадлежи по законите на природата и никой, нито продажният й баща, нито Съвета по генетика, не могат да попречат на съдбата…
Тайбър не бе в състояние да спре темпото, което нарастваше с всяко проникване, умът му бе унищожен от чистата наслада да се заравя в нея, да усеща нежната плът, която го обгръщаше и се стягаше около него. Кулминацията му бе само на няколко секунди разстояние. Усещаше как шипът под главичката на пениса му започва да се разтяга, да се подготвя да го заключи вътре в нея и да освободи копринената сперма заедно с товара, готов да изригне от върха на члена му.
— Бейби — сега се движеше силно и дълбоко, влажните звуци от проникването му и засмукването на вагината й, изпълваха въздуха.
Тайбър не можеше да се потопи в нея достатъчно твърдо, достатъчно силно, не можеше да получи достатъчно от усещането на стягащата се около него вътрешност. По-здраво. По-здраво.
— Мамка му, да! Да! — той прикова бедрата й по-силно, когато усети как вагината й започва да потръпва, да пулсира, след това се сключи около него със сила, която го накара да изреве от удоволствие, когато се отпусна под него.
Тайбър не можеше да се сдържа повече. Отметна глава назад, от косата и от лицето му капеше пот, и изгуби връзка с реалността. Шипът се разтегна до пълната си дължина, заключи го вътре в Рони, притискайки се в най-отдалечената част на вагината й и го задържа, докато освободи собствения си скъпоценен товар в плодовитото й тяло.
Чувствителният израстък удължи прекрасната агония на кулминацията му, карайки тялото му да трепери, да се тресе, а от Тайбър се откъсна още един рев. Животното триумфираше, а човекът бе замаян от невероятната сила на емоцията, която се изля от него.
Негова. Неговата жена. Неговото котенце. Цялата негова.
Глава двадесет и пета
— Тайбър, установихме движение извън къщата. Изпращам Даун и Шера да пазят Меринъс и Рони в стаите им, но имам нужда от теб тук — обаждането дойде след полунощ, няколко часа, след като Тайбър и Рони бяха потънали в уморен сън.
Беше я отнесъл обратно в тяхната стая след изтощителното освобождение в офиса. Само да спят, уверяваше се сам Тайбър. Не напуснаха помещението през останалата част от деня, освен да се нахранят.
Сънливостта напусна съзнанието му при осечените думи на Кейн.
— Тръгвам — каза той тихо, изправяйки се от леглото. — Колко са близо?
— По дяволите, прекалено близо. Хората ми охраняват външната част на къщата. Ти и Калън се погрижете за вътре. Все още има прекалено много дупки, които не сме успели да затворим. Ще ви информирам периодично.
— Мамка му — изруга Тайбър, грабна дънките си от пода и се втурна към оръжията, които държеше в големия гардероб в банята. Рони беше само на няколко крачки зад него.
— Това се превръща в лош навик — измърмори тя, докато нахлузваше чифт панталони и широката тениска, която Тайбър й хвърли. Меринъс щеше да остане без дрехи, ако скоро не успееше да получи свои собствени.
— Остани в стаята. Даун ще дойде до минута, за да бъде с теб — нареди той тихо. — Дръж завесите спуснати и стой далеч от вратите на балкона. Ще бъдеш в безопасност тук. Не искам да рискувам да се движиш из къщата точно сега. Даун знае какво да прави, бейби. Само извикай, ако имаш нужда от мен.
Подаде й пистолета, който бе взел от нея предишната вечер и допълнителен пълнител, преди да извади автоматичната пушка от стойката, монтирана на стената.
— Аз първо стрелям, после предупреждавам, помниш ли? — тя нахлузи маратонките и ги завърза бързо, преди да го последва в стаята.
Тайбър се движеше предпазливо, тялото му бе напрегнато, готово за действие. Рони не проговори, просто го следваше, докато той премина през спалнята, спря се до вратата, водеща към всекидневната и се вторачи в нея напрегнато.
— Тук ще си в безопасност — той се обърна и притисна устните си към нейните за една силна бърза целувка, след това тръгна към изхода. — Заключи вратата зад мен и не пускай никого вътре, Рони. Никой, освен мен. Разбра ли?
Тя се втренчи в него сериозно.
— Разбрах. Никой, освен теб.
— Добро момиче — гласът му бе съблазнително одобрителен. Рони се намръщи на собствената си реакция към това. — Заключи вратата сега.
Тайбър отвори бавно, движеше се с плавно, с грациозно плъзгане на тялото, което подчертаваше факта, че през целия си живот е живял в опасност. Толкова беше свикнал с това, че несъзнателно се движеше предпазливо, без значение къде се намира или какво прави.