Нощен ездач
- Автор: Уоррен Роберт Пенн
- Год: 1988
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Николова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Нощен ездач». Краткое содержание книги:
Веднъж в сянката на дърветата оттатък просеката се появи конник и тръгна към тях. Мън знаеше, че той не ги вижда, но в замяна на това очите на всички тук бяха приковани в осветения му, приближаващ силует. Новодошлият мина бавно покрай тях, върза коня си и дойде да се облегне.
— Добър вечер — поздрави той, също както беше сторил и Мън.
— Добър вечер — отвърнаха неколцина.
Останалите мълчаха.
Когато от площадката отекна неговото име, Пърси Мън се сепна, сякаш бе очаквал, че ще бъде съвсем сам. Нали и при предишните излизания на човека беше сигурен, че него ще повика. После някак се примири с това, че и при следващата му поява няма да чуе името си. Както в деня на събранието, когато недоумяващо разбра, че го представят на тълпата, така и сега тялото му се вцепени при произнасянето на неговото име още преди съзнанието му да е възприело станалото. Отвърна „Ей сега!“, скочи на площадката и последва мъжа във воденицата.
Вътре мракът беше още по-непрогледен и той направи няколко крачки, следвайки неотлъчно водача. Дъските бяха протрити и неравни и скърцането им го стряскаше. Реши, че вероятно са стигнали до някакъв ъгъл, защото вляво забеляза тъничка струйка светлина, която очевидно очертаваше вратата.
— Влизате и заставате в средата — нареди оня.
— Добре — отвърна Мън и се отправи към вратата, потърси дървеното резе, за да я отвори, и влезе.
Към него се насочи конусовиден лъч и той се оказа в центъра му. Лъчът идваше от фенер с рефлектор и сенник, поради което другата половина на помещението тънеше в мрак — като в рог, отбеляза Мън. Те са там, помисли си той и застана до самата врата, примигвайки срещу светлината.
— Приближете се! — заповяда нечий глас.
Пърси Мън се опита да го разпознае, ала не успя. Направи бавно три крачки напред, отмятайки леко глава, та светлината да не бие право в очите му. Таванът беше много висок. Забеляза гредореда над осветеното пространство. Помещението вероятно е било склад, реши той.
— Застанете до масата! — отекна гласът.
Мън отиде до масата, която бе на десетина стъпки от фенера по права линия. Отгоре й лежеше някаква книга.
— Библия, най-обикновена Библия с оръфани корици от изкуствена кожа. Колко ли ги беше виждал такива — на масата в дневната на някоя селска къща, върху камината, изправена до украсен с дърворезба часовник, стъклена ваза, пълна с хартийки за палене на лула или калъф за очила.
— Пърси Мън! — прозвуча отново гласът. — Предстои ви да направите много сериозна крачка. Никой не ви насилва да се нагърбвате с тази тежка задача. Освен това ще трябва да положите и клетва. Ако имате намерение да се откажете, то сега е моментът да го сторите!
В тъмнината някой се изкашля веднъж, след малко повтори. Мън бавно обърна глава нататък.
— Можете да напуснете тази стая, да възседнете коня и да си заминете, като нивга не споменавате за идването си тук! Няма да си помислим нищо лошо за вас. Повтарям, сега е моментът и хубаво си помислете!
Вдигнал очи над насочения в него лъч, той зачака. За около трийсет-четирийсет секунди се възцари пълна тишина.
— Пърси Мън, решихте ли?
— Да!
— Предстои ви да положите клетва за влизане в Братството за защита и надзор! Единствената цел на тази организация е осигуряването на изгодна изкупна цена за тъмносушения тютюн и за да я постигне, тя ще използва всички необходими средства. Пърси Мън, готов ли сте да положите клетва?
— Готов съм!
— Сложете лявата си ръка върху книгата.
Той я сложи.
— Тази книга, мистър Мън, е светата Библия. Всяка клетва, положена над нея в името господне, е свещена от нине и вовеки. Ще се закълнете ли?
— Да — отвърна Мън.
— Вдигнете десница и повтаряйте след мен: аз, Пърси Мън, познавайки неправдата, в която тъне нашият народ — и той спря — изчакваше го да повтори.
— Аз, Пърси Мън, познавайки неправдата, в която тъне нашият народ — изрече бавно и ясно Мън.