По следите на преселението
- Автор: Адамс Уилл
- Серия: Даниел Нокс #2
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические детективы
Электронная книга - «По следите на преселението». Краткое содержание книги:
Но този път Гейл реагира първа. Завъртя се на пети и започна да вика предупредително към спътниците си.
27.
I
Нокс занесе подноса в библиотеката и го сложи на ниската масичка. Не беше в настроение за чай, но очевидно на Костас му се пиеше, затова потисна болката и тремора си. Поне тук беше в безопасност. Наля и на двамата ароматен чай от сребърния чайник и отряза две парчета сочна шоколадова торта.
- Разказваше ми за Харпократ и гностиците - подсети го Нокс и му подаде чинията.
- Да - кимна Костас. Отхапа от сладкиша и отпи от чая. — Съществувала е група гностици, които са се наричали харпократианци. Или пък са ги наричали така, няма как да знаем със сигурност. Споменават се само един или два пъти в източниците. Имало е и друга по-известна група гностици, които са се наричали карпократианци. Неин основател е мъж от Александрия на име Карпократ. Твърде вероятно е да става въпрос за едни и същи хора.
- Грешка при изписването?
- Разбира се, че е възможно. Но източниците са писани от хора, които са знаели разликата между двете. Винаги съм подозирал, че карпократианците са били известни с това, че освен Христос са почитали и Харпократ. И че за тях имената им са били взаимозаменяеми.
- Вьзможно ли е подобно нещо?
- О, да - потвърди енергично Костас. - Нека отбележим, че гностиците не са били християни в съвременния смисъл на тази дума. Това би означавало да имат общ светоглед, а на практика всяка секта е имала собствени виждания, които са представлявали еклектична смесица от египетски, еврейски, гръцки и други традиции. Но пионерите на гностицизма като Валентин, Василид и Карпократ са имали доста общи схващания. На първо място те не вярвали, че Христос е Божи син. Те дори не вярвали, че еврейският бог е върховното божество във вселената, смятали го просто за един демиург, зло второразрядно божество, което се мисли за вседържец. Как иначе да си обяснят всички злини на света?
- Тогава кое е било върховното божество?
- А! Ето това е въпросът! - Очите на стареца сълзяха обилно, кожата му почервеня. Като много други самотници и Костас ставаше превъзбуден, когато имаше компания. - Гностиците твърдели, че е невъзможно да бъде описано, дори не е възможно да се мисли за него, освен може би в математически понятия, и то само от изключително просветени хора. Един твърде Айнщайнов бог, ако искаш. Тогава се появява Христос. Гностиците смятали него, както и Платон и Аристотел, за много надарени, но съвсем обикновени хора, които носят достатъчно силна божествена искра, за да надникнат в истината. Но аз се отклоних от темата за приликите между Харпократ и Христос.
- Какви са те?
- О, скъпи ми Даниел! Откъде да започна? Може би от храма в Луксор. Изображенията на рождението. Новороденият фараон е показан като Харпократ. В това, разбира се, няма нищо изненадващо. Фараоните са били физическото въплъщение на Хор, а като деца са били „детето Хор“, или Харпократ. Но специално тази картина има много любопитни детайли. Смъртна жена е оплодена от светия дух, докато е все още девица. Благовещение с главно действащо лице Тот, египетския еквивалент на архангел Гавраил. Звезда, водеща трима мъдреци от изток, които носят дарове.
- Ти се шегуваш.
- Бях сигурен, че ще ти хареса - усмихна се Костас. - Всъщност, тримата мъдреци изникват непрекъснато в историите за рождението, особено в слънчевите култове. Това, разбира се, е астрономическа алегория, както много от религиозните постановки. Трите звезди от Пояса на Орион сочат към Сириус, ключа към древния египетски соларен календар и предсказването на ежегодните наводнения. Често се появяват златото, тамянът и смирната. Това, както знаеш, са първите неща, които Бог дава на човека, за да утеши Адам и Ева след изгонването им от Едем. Ако не ме лъже паметта - седемдесет рода злато.
- Рода ли? - намръщи се Нокс. Род беше мярка за дължина421, а не за тегло.