Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Клопка [bg]
Клопка [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Клопка [bg]

Электронная книга - «Клопка [bg]». Краткое содержание книги:

Седемнайсетгодишната Хейли е типичното добро момиче, гордостта на семейството, капитан на училищния отбор по лакрос, отличничка, която след една година ще започне университетското си образование. Затова, когато майка й се събужда една сутрин и разбира, че Хейли не се е прибрала вечерта, когато три месеца отлитат без никакви новини от изчезналото момиче, целият град разбира, че се е случило нещо ужасяващо. Уенди Тайнс е репортер, поставила си като задача разобличаването на сексуални насилници чрез широкото им отразяване по телевизията. „Клопка“ е разказ не само за едно изчезнало момиче, а и за изверга, който вероятно я е отнел от близките й, и за репортерката, която внезапно осъзнава, че в този случай не може да се довери нито на инстинктите си, нито на хората около нея.
1 ... 60 61 62 63 64 65 66 67 68 ... 128
Перейти на страницу:

Пристигна още една телевизионна кола. Патриша разпозна красивата жена, която слезе от нея. Нейният син, Чарли Тайнс, бе гимназист в училището, в което ходеше и тя. Бащата на Чарли бе убит от пиян шофьор. Майка й бе разказвала. Щом зърнеха госпожа Тайнс, било то на спортна среща в училището, в супермаркета или някъде другаде, Патриша, Хейли и Марша тутакси утихваха, сякаш от уважение или от страх, досещаше се Патриша, като се питаха какъв ли щеше да бъде техният живот, ако някой пиян шофьор беше убил нейния баща.

Пристигнаха още полицаи. Баща й ги поздрави с пресилена усмивка и се ръкува с тях, сякаш им беше началник. Патриша приличаше повече на него — движеше се по течението. Ала баща й се бе променил. Всички се бяха променили, но при баща й промяната бе тъй дълбока, че тя бе сигурна: дори Хейли да се върне, нещата едва ли щяха да се оправят. Външно той бе същият, усмихваше се по същия начин, опитваше се да се смее и да се прави на глупчо, както и много други неща, които му бяха присъщи само на него, ала очите му бяха празни, сякаш вътрешностите му бяха извадени, сякаш участваше във филм, в който извънземните са заменили хората с бездушни клонинги и той бе един от тях.

Полицаите доведоха и кучетата си, немски мастифи, и Патриша се приближи до тях.

— Може ли да ги погаля? — попита тя.

— Разбира се — отвърна полицаят.

Патриша почеса едното зад ушите. То изплези език от удоволствие.

Хората често се питат доколко родителите формират характера на децата си, но в живота на Патриша най-доминираща от всички бе фигурата на Хейли. Когато във втори клас децата започнаха да обиждат Патриша, Хейли напердаши едно от тях за назидание на останалите. Когато веднъж група момчета им подсвиркваха в „Медисън Скуеър Гардън“ — Хейли бе взела малката си сестричка на концерт на Тейлър Суифт — сестра й бе застанала пред нея и им беше просъскала да си затварят устите. Когато бяха в „Дисни Уърлд“, една вечер родителите й бяха пуснали Хейли и Патриша да излязат самички. Накрая се запознаха с няколко по-големи момчета и се напиха в едно заведение. Порядъчното момиче винаги можеше да се справи с подобно положение. Не че Хейли не бе порядъчно момиче, напротив, но все пак бе още малка. През онази нощ, след като изпи първата си бира, Патриша излезе с едно момче на име Паркър, но Хейли се погрижи Паркър да не стига по-далече от това.

— Ще започнем да претърсваме гората от вътре навън — тя чу гласа на детектив Тремънт, който отговаряше за кучетата.

— Колко навътре?

— Ако е жива, ако кучият син й е направил заслон, където да я скрие, той трябва да е доста далече от пътя, иначе все някой щеше да забележи нещо. Но ако е близо до пътеката…

Гласът му заглъхна, когато той осъзна — Патриша бе сигурна в това — че тя можеше да го чуе. Патриша хвърли поглед към гората, помилва кучето и се престори, че нищо не е чула. През последните три месеца Патриша бе блокирала. Хейли беше силна. Щеше да оцелее. Сякаш по-голямата й сестра бе тръгнала на някакво странно приключение, чийто край скоро щеше да се види.

Но сега, като гледаше навътре в гората и милваше кучето, тя си представи нещо невероятно: Хейли — сам-самичка, уплашена, наранена, плачеща. Патриша стисна очи. Франк Тремънт се приближи до нея. Изправи се отпред, леко се прокашля и я зачака да отвори очи. След няколко секунди тя го погледна. Зачака да започне да я утешава. Но той не го направи. Просто стоеше пред нея и нерешително пристъпваше от крак на крак.

Патриша отново затвори очи, като продължи да милва кучето.

Глава 21

Уенди стоеше пред полицейските заграждения и говореше в микрофона, който носеше логото „НОВИНИТЕ ПО ЕН ТИ СИ“.

— И така, очакваме информация — започна тя, като се стараеше да придаде на гласа си тежест, съответстваща на мелодрамата, която предаваше по телевизионните новини. — От Рингууд Стейт Парк, щата Ню Джърси, за вас предава Уенди Тайнс от „Новините по Ен Ти Си“.

Тя снижи микрофона. Сам, операторът й, рече:

— Може би трябва да го повторим.

— Защо?

— Заради конската ти опашка.

— Няма й нищо.

— Хайде, стегни я малко. Ще ти отнеме само две минути. Вик сигурно ще иска повторение на кадъра.

— Остави го Вик.

Сам завъртя очи.

— Шегуваш ли се?

Тя не отговори.

1 ... 60 61 62 63 64 65 66 67 68 ... 128
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)