Децата на Перун

И ако от всичко са останали следи от следи само, то свободата си можем да изследваме винаги и всякога. А любовта? Същото и с нея.

Търсен, любимият ми герой, е моята лична мечта за добросърдечност. „Свободата и равенството“ ги има, ето че и „братството“ препуска на скакалец… Добро сърце — та това е талант и дар от палеолита до днес, какво друго по-велико духовно сме открили? Защо доброто винаги е малко наивно и смешничко — не знам. Според мен злото и доброто в света не са симетрични, злото е повече и по-силно, доброто — си е добро…

Затова и най-младият, Търсен, повтаря най-възрастния, Радота. Харесва ми това качество и ми беше приятно да пиша за него. Може и подсъзнателно да съм го „удвоил“.

Докато пишех, забелязах, че и без да съм чел тук-там из дебелите книги за разните наши древности, онова, което измислям, все пак го намирам после там. Направи ми силно впечатление. Поразително е, че уж откриваш и фантазираш, а то отдавна си е описано из книгите…

Откъде го знам? Навярно у мен, както и у всички нас, има заровено всичко, което някога сме преживели или бихме могли да преживеем, поотделно или заедно, онова, което сме възпявали, забравяли, забранявали, променяли „сявга, всявга, нивга, нявга“.

Дъщеря ми е била още в началните класове (сега е млада жена) и за празник ми е подарила показалец за книги (учеше в руско училище и беше надписала с руска дума: „Заклатка за татко“. Вместо „т“ там трябва да има „д“, но, както и да е — така е даже още по-автентично).

Та на „заклатката“, на показалеца ми за книги, нарисуван от любимата дъщеричка с пастелчета, има лодка, все едно направена от осминка жълта диня. В нея, леко сплескан и като перспектива, и като телосложение, гребе човек, шапката му е с помпонче. Отдолу има поразителен надпис: „Моряче отива в Рая“.