За всичко се плаща
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #10
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 954-26-0096-8
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «За всичко се плаща». Краткое содержание книги:
— Тоест искаш да кажеш, че още нещо ще трябва да се направи не само с него? — навъси се Олга.
— Именно това трябва да разузнаеш. Първо, какво му е казала Тамара, и второ, дали той е казал за това на някого друг. Трябва да обхванем изцяло кръга хора, който води, от една страна, към Тамара и към нейната връзка със събитията в Австрия, и с нас — от друга.
— Но защо, Миша? — учуди се Олга. — Щом си наел за решаването на проблема някакви хора, нека свършат и това. Те сигурно са професионалисти — за разлика от мен.
— Защо, та защо! — промърмори ядно Шоринов. — Защото това струва пари, ето защо. Аз да не съм бездънен кладенец? Съгласих се да финансирам проекта, но всичко си има граници. Заради твоята Тамара и без това бях принуден да правя допълнителни разходи, да плащам работата на Николай, а това е скъпо, ако искаш да знаеш. Ето, сега трябва да се замитат следи. Услугите на тази кантора са скъпи. Не искам да плащам излишни пари. Ясно?
— Ясно — въздъхна тя. — Добре, Миша, ще направя каквото трябва.
— Как върви работата на Александър? Кога ще бъде готов?
— Скоро, Мишенка, не се безпокой, малко остава. Вече е въпрос на седмици, ако не и на дни.
— Мислех, че след като ви доставя архива, резултатът ще дойде незабавно — недоволно подхвърли Шоринов. — Какво толкова се тутка твоят гений?
— Потърпи още мъничко — помоли тя. — Нещата не са толкова прости. В книжата на Лебедев няма готово решение, само общи идеи. Може би твоят Николай не ги е прегледал достатъчно внимателно и е пропуснал най-важното.
Шоринов разбра, че това беше леко убождане в отговор на упреците му относно Тамара. Че нали, Олга се е излъгала в преводачката, която му препоръча, но и човекът, подбран от него, от Шоринов, за изпълнението на задачата, също може да не е бил на висота. Добре, ще го преглътнем.
— Искаш да кажеш, че не е докарал нужните книжа? Ами между другото именно ти го инструктира и му обясни какво точно да търси в тях.
— Значи или аз съм го инструктирала лошо, или той неправилно ме е разбрал. Искаш да воюваш с мен безпричинно, така ли, Миша?
— Добре де, добре — примирително каза Шоринов, — да речем, че ти си обяснила всичко добре и Коля те е разбрал правилно, но в книжата наистина не е имало нищо повече. И без това приключихме с тази работа, няма път назад. Дори някой от нас да е сгрешил, трябва да работим с това, което имаме. Ще излезе ли нещо? Или всичко беше напразно?
— Ще излезе, Миша. Обещавам ти го — твърдо отговори Олга.
Минаха няколко дни и Настя Каменская се поуспокои. Изпратеният от Денисов частен детектив Тарадин наистина не я молеше за нищо, освен за справки в централното адресно бюро и в ОБИР1. Ако например в списъка му фигурираше човек на име Сергей Иванович Васин, Настя пращаше запитване в адресното бюро за всички московчани с това име, Тарадин преглеждаше списъка им с молив и зачеркваше тези, които не подхождаха по възраст, после Настя научаваше по своите канали на кого от останалите е бил издаван паспорт за чужбина. С това нейната мисия приключваше и Владимир Антонович Тарадин действаше по-нататък самостоятелно.
Редовно, през ден й се обаждаше Едуард Петрович и учтиво питаше дали Тарадин не я товари прекалено с молбите си, добре ли се държи.
— Който се държи зле с мен, не живее и ден повече — сухо се засмиваше в отговор Настя. — Нали знаете, Едуард Петрович, аз само наглед съм кротка.
Неприязънта й към Тарадин я загложди още преди да се срещнат за пръв път. Частният детектив, изпратен от Денисов, беше за нея олицетворение на неведома опасност, на капан, в който искат да я примамят. Но постепенно, когато започна да се успокоява, у нея се зараждаше уважение към неговата последователна, стабилна и неуморна работа. Обликът на непохватния и стеснителен човек не можеше да я измами, още повече че първият им контакт беше по телефона, когато ориентир за Настя станаха неговият уверен глас и снизходителната му интонация. Веднъж дори му го каза:
— Владимир Антонович, ако искате да измамите някого, не започвайте запознанството с разговор по телефона. Цялата ви същност е концентрирана в гласа, след това вашата изразителна външност вече не върши работа.
Той весело се разсмя:
— А може да е обратното? Гласът да е начин да измамя събеседника, а именно външността ми да е правдива? Откъде знаете, може наистина да съм мухльо?
1
Отдел за визи и регистрация на чужди граждани. — Б.пр.