Кръвно отмъщение
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #6
- Год: 1996
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- Переводчик: Георгий Мокеевич Марков
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Кръвно отмъщение». Краткое содержание книги:
Феликс Захарович паркира на известно разстояние от дома й, тръгна пеша и съвсем случайно я забеляза в градинката. Той видя купа вестници до нея, разбра как се чувства и мълчаливо седна до нея.
— Ти? — удиви се Нина.
— Защо появата ми те учудва? — запита Феликс.
— Нищо не разбирам — каза Нина. — Кой е тоя Доносник? Действително ли е работел за вас?
— Естествено. Всичко, което казва, е истина.
Тя се усмихна криво.
— И това за Бейби ли?
Феликс Захарович се разсмя.
— Нищо не знаят за тебе, затова и си измислят. Не съм му съставял аз текста на изказването. Нима това те безпокои?
— Просто се изплаших — призна Нина.
— Това е началото на втория етап — обясни Феликс. — Сега обезпечаваме гласността на съдопроизводството. — Той се изкиска.
— Искате да изплашите цялата страна ли? — попита Нина. — Защо?
— Не се безпокой, страната няма да се изплаши — каза Феликс. — Даже напротив. Очакваме активна подкрепа от населението.
Нина го погледна с учудване, тя никога не се беше замисляла какво цели всичко това.
— А какво трябва да правя аз в такъв случай?
— Свойта си работа — каза Феликс.
— Между другото, като спомена за моята работа — веднага се сети Нина. — Нали ми обеща да ми дадеш адреса на Люсин. Вторият етап започна, а къде е адресът?
— Първо работата, после удоволствието — каза Феликс. — Предвижда се участието ти в една свръхсложна операция. Трябва да ликвидираме Доносника.
Нина направо зяпна от учудване. Машинално посочвайки с пръст вестниците, тя попита:
— Този същия?
— Да — натъртено каза Феликс. — Този същия.
— Но нали той работи за вас?!
— Не е точно така — уклончиво отвърна Феликс. — При нас също не всичко е наред. Той работи за групата, която тръгна срещу течението.
Нина потресено поклати глава.
— Слушай, но това значи… Значи и мен някой ден…
— Точно там е работата — каза Феликс с въздишка. — Ако не ги изпреварим, те ще ни изпреварят. И теб, и мен, и още редица другари.
— В какво се навряхме? — попита Нина съкрушено.
— В политиката — каза Феликс. — Сега ни е необходима съсредоточеност и дисциплина.
Нина кимна и въздъхна продължително.
— Нямам къде да ходя — каза тя. — Прикована съм към теб като с вериги. Научи ли нещо за онези двамата?
— Търсим ги — каза Феликс и се усмихна. — Е, внучке, ще отидем ли в „Славянски базар“?
— Само пазар ми липсва сега — печално се усмихна Нина.
Феликс само се разсмя. Станаха и той я изпрати до входа на блока. Настроението му бе приповдигнато и той убедено говореше на Нина:
— Всичко ще преобърнем, мила. Ще ги накараме да се съобразяват с очевидното. Трябва само да се решим и да направим последната крачка.
— Нещо не мога да си представя как да се добера до Доносника — каза Нина. — Той сигурно е в Лефортово?
— В Бутирка — каза Феликс. — Но операцията ще протече на друго място. Не се притеснявай, този път всичко е организирано от фирмата, твоята работа е само да стреляш.
— Няма проблем — каза Нина. — Но след това ще ми дадеш адреса на Люсин?
— Разбира се — каза Феликс и се усмихна. — На момента!
21.
Стукалов пееше като канарче. Сега той беше суперзвездата на руския престъпен свят, снимките му бяха във всички вестници, всички повтаряха думите му. Разпитваха го в московската криминална милиция, във федералната прокуратура, в московската градска и даже на „Лубянка“. От телевизията жадуваха да направят грандиозно шоу с негово участие, министрите коментираха появата му в обширни интервюта, депутатите свикаха закрито заседание на Върховния съвет, за да се запознаят с показанията на този мерзавец. Естествено, преди всичко ги интересуваше списъкът на лицата, осъдени от „Съда на Народната съвест“, това беше главната тема на деня и дори гледаните телевизионни предавания с популярни водещи бяха пълни с измислици на тази тема. Например поканиха десетина млади бизнесмени и се поинтересуваха от мнението им за съществуването на „Съда на Народната съвест“. Бизнесмените бяха уверени, че това е провокационна проява на „бившите“, говореха за грандиозната полза, която обществото има от тях, но изглеждаха много жалко.