Полунощ [bg]

Лекарката не каза нищо. Само даде знак на Джейнийла да й хвърли пакет с мокри кърпички от колата. С едната ръка улови здраво момчето, докато с другата яростно затърка лицето му.

— Върви си у дома — рече му строго.

— Трябва да оставиш заразените на съдбата им — заяви тя на Мат и очите й добиха сурово изражение. — Колкото и жестоко да звучи, те само ще предадат заразата на малкото останали здрави. — Мат понечи да й каже за чудодейните свойства на амулетите, но тя вече викаше: — Тайрон! Ела тук и вие, момчета, погребете това бедно животно. След това бъдете готови да натоварите багажа на госпожа Хъникът в колата. Джейнийла, прави каквото ти казва брат ти. Аз ще вляза вътре, за да си поговоря малко с госпожа Хъникът.

Не повиши много глас. Нямаше нужда. Тайрон Терминатора се подчини, застана зад Мат и впери поглед в последните от промъкващите се деца, които не се бяха разпръснали от избухването на Мат.

Той е бърз, осъзна Мат. По-бърз от мен. Това е като игра. Докато ги наблюдаваш, те не могат да се движат.

Двамата се редуваха да ги гледат, както и с лопатата. Земята беше твърда като скала, обрасла с бурени. Но те все пак успяха да изкопаят дупка, а и работата им помогна донякъде да се успокоят. Погребаха Тоби, а Мат се опита да почисти обувките си в тревата.

Внезапно чуха шум от отваряне на врата и Мат изтича към майка си, която се опитваше да извлече през вратата голям куфар, явно твърде тежък за нея.

Мат го взе и в следващия миг се озова в прегръдките й, макар че тя трябваше да се повдигне на пръсти.

— Мат, не мога просто да те оставя…

— Той ще е един от тези, които ще спасят града от този хаос — прекъсна я доктор Алпърт. — Той ще го прочисти. А сега ние трябва да се махнем, за да не му пречим. Мат, само за твое сведение, чух, че госпожа Маккълоу също заминава. Господин и госпожа Сулес изглежда още не са решили, нито семейство Гилбърт–Максуел. — Изрече последните две имена с подчертано натъртване.

Семейство Гилбърт–Максуел се състоеше от Джудит, лелята на Елена, съпруга й Робърт Максуел и Маргарет, малката сестра на Елена. Нямаше реална причина да ги споменава, но Мат знаеше защо доктор Алпърт го бе сторила. Тя си спомняше, че е видяла Елена, когато целият този хаос започна. Въпреки че Елена бе пречистила гората, където бе стояла доктор Алпърт, тя си спомняше.

— Аз ще кажа… на Мередит — рече Мат и я погледна в очите, като кимна леко, сякаш искаше да добави: „Ще кажа също и на Елена.“

— Има ли още за носене? — попита Тайрон, който мъкнеше малък куфар и клетката с канарчето, в която малкото птиче отчаяно махаше с крилца.

— Не, но как да ви се отблагодаря? — попита госпожа Хъникът.