На ръба на гроба [bg]

Тейт ми хвърли бърз поглед, после отблъсна ръцете на тези, които го държаха.

— Сам ще се кача в колата, няма нужда да ме бутате — каза грубо той.

Антъни не го пусна, но кимна на другия вампир, който със саркастична усмивка отвори вратата на лимузината.

— След вас.

Мислено изпратих съобщение на Боунс, казвайки му да се оттегли и да остави тези балами да ни заведат при Хиксо. Можех само да се надявам, че съобщението ми е стигнало до него, тъй като не знаех колко е далече и дали може да ме чуе. В края на краищата не беше мобилен телефон, на чийто дисплей да проверя дали има обхват.

Забързах след Тейт с отпуснати рамене, като се изпотих от страх — ловък трик, който бях усъвършенствала през годините. За един вампир в изгодна позиция това бе сладкият аромат на победата.

— Какво става? — попитах с разтреперан глас, за да подсиля ефекта, докато преценявах силата на всеки един от петимата мъже в лимузината. Не ме бяха претърсили за оръжие, което не беше много умно. На гърба ми имаше прикрепени два кинжала, а токчетата на обувките ми не бяха дървени.

— Отвличат ни — отговори сдържано Тейт, докато колата набираше скорост. — Не се притеснявай, те се интересуват само от мен.

Антъни се ухили и сръга с лакът съседа си.

— Представяш ли си какъв късмет извадих? Да открия на празненството един от хората на Боунс! Патра толкова ще се зарадва!

Другият вампир не сподели възторга му, а ме огледа преценяващо. Той ще умре пръв — реших веднага. — Нямаме нужда от умници.

— А сивооката му червенокоса приятелка? За нея нищо не казваш.

Нещо проблесна в ръката му и аз изхленчих ужасено, както би направил всеки нормален човек, когато насочат пистолет към него. Огнестрелната рана болеше по-малко от изгарянето — вече се бях убедила в това. Ако не пробиеше дупка в главата или в сърцето ми, щях да се оправя.

Антъни се изкиска, сякаш бяха казали някаква шега.

— Кратас, така и не разбрах защо Патра те изпрати при мен. Тази не е истинската, разбира се. Тейт си пада по двойниците. Той си е загубил ума по Жътваря, това всеки го знае. Може би ще запазя червенокосата за известно време. Тя не е важна, така че Патра няма да има нужда от нея.

Кратас хвърли на Антъни такъв пренебрежителен поглед, че останалите вампири веднага застанаха нащрек.

— Всички мислите със задниците си, затова Патра ме изпрати. Дали мога да си представя какъв късмет си извадил? Не вярвам в късмета.

Антъни сякаш изведнъж стана сериозен. Той ме огледа по-внимателно и поклати глава.